За маргиналите и за неосчедоводената арогантност на маргиналната нравственост в брой 163

За маргиналите и за неосчедоводената арогантност на маргиналната нравственост
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

За съжаление и ние не можем да направим много за самозабравили се арогантни политици.  Можем да ги изтърпим известно време, да следим цирковите им изяви, но продукциите им - често слаби, се плащат с нашите данъци. Можем и да ги призовем „Останете си вкъщи!“. Останете си вкъщи госпожи и господа политици! И влезте в час!“. Като децата ни…

Това, което ще прочетете в следващите редове, вероятно нямаше да види бял свят без помощта на българския министър на финансите. Заслугата за този непланиран изблик на откровения и размисли е изключително, но не само негова. Той е онази последна капчица, която преля чашата на търпението и разбирането ми към българските политици. Явно с тях живеем на различни планети. За да няма недоразумения пояснявам, че аз съм на Земята. За съжаление, учените още не са открили начин да общуваме с извънземния разум (ако допуснем, че той съществува). Изключително съм благодарна на министъра, който в тези трудни времена се погрижи за емоционалното и психичното ми здраве. За финансовото ми такова хич не го е грижа, както се видя. За емоционалния ми стабилитет той спомогна, определяйки над 850 000 самоосигуряващи се българи като „маргинали“. И аз попадам в това число, защото съм адвокат. Поразяващата му искреност успя да извика доста смесени чувства у мен, но комплексът от тях ме зарежда с добро настроение, примесено с поздрави към родата му (цялата, за да няма обидени и дискриминирани).

Няма да споделям с широката публика точното съдържание на поздравите, но всеки може да включи в действие фантазията и богатството на собствения си речник. Дефинирането на сериозен брой български граждани като „маргинали“ очевидно е сред мерките за преодоляване последиците от коронавируса и по-специално на психичните травми от изолацията, промяната в ежедневните навици и чувството на несигурност. Явно финансовият министър е решил да излекува психиката ни рязко и изведнъж със звучен и отрезвяващ шамар. Ехото на този шамар повтаря думичката „маргинал“ и ясно показва какво си мисли българският „политически елит“ за близо милион от хората в активна възраст, които са останали в родината си, работят, не лежат на социалната грижа на държавата, а чинно си плащат данъците, та да помагат за издръжката на депутатите, администрацията, съдебната система, образованието, здравеопазването и др. Как този шамар помага на психиката ми? Помага и още как. Дава ми повод да кажа точно какво аз мисля за „политическия ни елит“, а това при дадените обстоятелства сваля  напрежението. Дава ми повод и да попитам не е ли време ние, самоосигуряващите се, да получим национално представителство по подобие на работодателските организации и синдикатите. Докога форматът, който взема решения, пряко засягащи самоосигуряващите се лица, ще включва държава, синдикати и работодателски организации, но не и нас? Ние сме близо милион, а нямаме право на мнение и позиция, когато се решават въпроси за данъчното облагане, прагове и проценти за осигуряване, но пък имаме задължение да плащаме.

Били сме „социално изолирани“? Добре, че беше министърът да ми го каже, но нека продължи и да отговори на въпроса „Кой ни изолира?“. И както казва същият министър: „Хайде да не истерясваме!“, а да направим най-естественото и нормално нещо – да поискаме от държавата да ни интегрира. Как? Като превърне онова нещо, наречено „тристранен съвет“, в четиристранен. Нека бъде така добра да предвиди място на масата на преговори и за нас – самоосигуряващите се, защото сме достатъчно много и внасяме достатъчно в бюджета, за да очакваме мнението ни да се зачита. Нека всеки българин и най-вече всеки, живеещ извън планетата Земя (например на аванта в чуждо луксозно жилище), член на правителството се замисли познава ли поне един културен деец, архитект, медицински специалист, адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител, застрахователен агент. На социално изключени ли приличаме? Мерете си думите, а не рейтингите, драги политици. И ако обичате, слезте на Земята, защото след всеки летеж има приземяване. Гравитация – какво да се прави, важи и за политици. В момента вие избирате как да се приземите. Може да е гладко, но ако продължавате да настоявате, ще бъде с гръм и трясък.

И докога си мислите, че ще търпим арогантността на хора, които досега милион пъти трябваше да са се извинили поне за изтеклите ни лични данни от системата на НАП и за „погрешно“ изплатените в повече пари от бюджета (т. е. пари на българския данъкоплатец) за партийни субсидии. Във всеки частен бизнес след подобни грешки служителят си отива, защото иначе ще повлече в пропаст целия бизнес. Само за един определен господинчо това са точки в CV-то, даващи му право да квалифицира като маргинали експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия: а) осъществяват за своя сметка професионална дейност; б) не са регистрирани като еднолични търговци и в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

В знак на благодарност към министъра на финансите, за грижите, които полага за психическата и финансовата устойчивост по време на извънредно положение на гореизброените лица, в частност и на мен, и отчитайки някои дефицити в езиковата му култура, обмислям да му направя подарък. Разбира се, той ще трябва да почака, защото съм отговорен данъкоплатец и първо ще се наложи да изкарам пари, за да си платя през следващия месец задълженията по годишната данъчна декларация за 2019 г., осигуровките за март 2020 г. и авансовия данък върху доходите от първото тримесечие на тази година. Ще трябва да платя с предимство и сметките за ток, вода, интернет, телефони и кредита. Защото нали пъплим като охлюв към електронно управление, ама то не е възможно без ток и интернет. Обещавам да положа усилия бързичко да се възстановя финансово след извънредното положение, за да зарадвам българския финансов министър с Български тълковен речник. Български, защото сме в България и тълковен, за да узнае смисъла на думата „маргинал“. Подаръкът няма да е за физическото лице, изрекло крилатата фраза за социално изолираните маргинали, за които не може да се направи много. Ще бъде за министъра на финансите, който и да е той, защото явно у нас задължително условие да заемаш този пост е да не знаеш значението на някои думи. Сред министрите в това министерство се наблюдават системни езикови дефицити. Доколкото си спомням онзи с постните пици не правеше разлика между феодални и синодални старчета и имаше неосъзнати и необясними проблеми с учените от БАН. Странно – защо ли министрите на финансите в България все виждат врагове и маргинали в образовани хора? Защо вместо да се заяждат с тях не използват потенциала им за решаване на истински проблеми?

(със съкращения)

***

Мнението е публикувано в личния фейсбук профил на врачанския адвокат Боряна Тончева

Статията е прочетена 588 пъти
Назад към брой 163Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2020