Коронавирусът като сценарий, или чака ли ни нова ера?! в брой 163

Коронавирусът като сценарий, или чака ли ни нова ера?!
Категория: Реформа „СВОБОДНА ЗЕМЯ”

През май 2010-а фондация „Рокфелер“ публикува доклад с четири сценария за бъдещето на технологиите и международното развитие. Първият описва пандемия, която води до „всеобщо блокиране“.

Човечеството в момента плаща жестока цена и някой, някога задължително ще понесе за нея историческа отговорност.

Социалните психолози на бъдещето ще изучават този случай на масова когнитивна деформация. Според досегашните информации се оказва, че от коронавируса са починали 0,00068% от населението на света, поради което обаче повече от 30% от жителите му са подложени на ограничение на свободата и естественото право на социа­лни контакти.

Подобно положение е мечтата на всяка власт, било тя комунистическа, демократична или тоталитарна.

...

Но основният ефект на „планетарната карантина“ все пак е възможността елитите (както глобалните, така и националните) да „презаредят“ световната икономика без страх от гражданска опозиция.

...

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че „това е най-трудната криза, с която се сблъсква човечеството след Втората световна война“. Според него световната общност трябва да има „силен и ефективен отговор, който е възможен само ако всички проявят солидарност помежду си, забравят за политическите игри и осъзнаят, че човечеството е заложено“.

В същото време обаче дискусиите на политици и експерти по тази тема, изградени върху исторически аналогии, започват да придобиват абстрактен характер. Всяка хипотеза за периода след кризата, за който все още е напълно неясно както кога ще настъпи, така и какви ще бъдат основните му характеристики, очертава следните три групи въпроси:

- Икономически и политически неопределености; - Социални и екологични неопределености; - Технологични неопределености.

 Тези въпроси към днешна дата нямат ясен отговор, но именно поради това създават поле за експерти от различните нива на компетентност да лансират прогнози от едната до другата крайност на геополитическото въображение...

...

Властта има два „контура“

Първият, видимият, са държавите и правителствата, които администрират с помощта на конституции, закони, подзаконови нормативни актове, държавни институции с техните изпълнителни и административни функции и правомощия, надзорни и правоприлагащи органи, съдебната система и др. Този „контур“ включва и междудържавни алианси, като ЕС и НАТО, както и международни организации: ООН, групи от „двадесет“, „седем“ и т.н.

Вторият „контур“ е концептуалната власт, представена от затворени за външното око транснационални структури. Тя управлява по различен начин  държавната власт, като не ръководи, а създава „сценарийни постановки“, в които вписва първия „контур“, заставяйки го да действа според наложените от постановката обстоятелства.

Коронавирусът е такава „сценарийна постановка“; днес всички, без изключение, се чувстваме в някаква друга реалност. Така че смяната на реалностите е само смяна на постановката и така ни беше показано как светът ни с всичките си на пръв поглед „вечни“ константи може да се преобърне само за едно тримесечие.

...

Двата „контура“ на властта ползват две различни карти на света. Едната е добре познатата политическа карта на света, другата е корпоративната карта на света, разделена на сфери на влияние между транснационални банки и корпорации, която е коренно различна от първата, но която, за разлика от нея, не се публикува.

...За какви „концепционалисти“ става дума?

През май 2010 г., на фона на нефтената катастрофа в Мексиканския залив, беше публикуван програмният доклад на фондация Рокфелер „Сценарии за бъдещето на технологиите и международното развитие“ («Scenarios for the Future of Technology and International Development»)

В него се разработват четири сценария:

• „Total Lock“ („Всеобщо блокиране“) - свят на строг държавен контрол и авторитарно лидерство, който е способен да се противопостави на нарастващия обществено-политически натиск;

 • „Clever Together“ („Умни заедно“) - свят на глобализацията, скрит под координацията на успешни стратегии за решаване на неотложни и вкоренени проблеми на човечеството;

• „Hack Attack“ („Дигитален произвол“) - свят на отслабващи държави и правителства, при които престъпността се разраства и се появяват опасни технологични иновации, особено в киберсферата;

• „Smart Scramble“ („Интелигентно боричкане“) – фрагментиран и икономически депресиран свят, в който общностите и индивидите оцеляват на местно ниво въз основа на ситуационни решения на нарастващ кръг от проблеми.

Как се разработват сценариите?

Ето какво се казва в следния откъс от увода към документа: „... Сценариите не са прогнози. По-скоро са обмислени хипотези, които ни позволяват да си представим и след това да проиграем различни стратегии, за да бъдем повече подготвени за бъдещето - или по-амбициоз­но казано - как ние самите да оформим един по-добър формат на бъдещето.“

Казано е достатъчно откровено. Трябва да бъде поет контролът над тези нови сили – „двигатели на промените“, насочвайки дейността им в „правилна“ посока. За да се разбере кои са тези сили трябва да се обърнем към горепосочените четири сценария.

Ето какво пише в първия от тях - „Total Lock“ („Всеобщо блокиране“): „2012 г. - Пандемията, която светът очаква от години, най-накрая избухва. За разлика от вируса H1N1 от 2009 г., този нов щам на грипа, получен от диви гъски, е изключително опасен и смъртоносен. Дори страните, най-подготвени за пандемия, бързо са засегнати от вируса, който се разпространява по целия свят, заразявайки почти 20% от световното население и убивайки осем милиона души само за седем месеца, повечето от тях здрави млади хора. Пандемията също има фатално влияние върху икономиката: международната мобилност на хора и стоки е спряна, което води до отслабване на индустрии като туризма и прекъсване на световните вериги за доставки. На местно ниво обикновено шумните магазини и офис сгради остават празни месеци наред, без служители или клиенти. Пандемията обхваща цялата планета - въпреки че непропорционално голям брой хора загиват в Африка, Югоизточна Азия и Централна Америка, където вирусът се разпространява като пожар. Но дори и в развитите страни ограничаването му е проблем...  Въпреки това няколко държави показват по-добри резултати, по-специално Китай. Бързото прилагане от китайското правителство на задължителната карантина за всички граждани, както и мигновеното и почти плътно затваряне на всички граници спасява милиони животи, като спира разпространението на вируса много по-рано, отколкото в други страни и прави възстановяването от пандемията по-бързо.

...

Гражданите с готовност се отказаха от част от своя суверенитет и личния си живот на патернализъм в замяна на сигурността и стабилността, а националните лидери получиха повече възможности да възстановят реда, както сметнат за добре. В развитите страни този засилен надзор прие различни форми: например биометрични идентификатори и по-строго регулиране на ключовите отрасли, чиято стабилност се счита за жизненоважна за националните интереси. В много развити страни тези мерки бавно, но стабилно възстановяват реда и, което е важно, икономическия растеж. В развиващите се страни обаче историята е различна и много по-непостоянна. Като цяло тоталният контрол приема различни форми в различните страни, като до голяма степен се разчита на възможностите, мащаба и намеренията на лидерите ...“

Ако изключим „грешките“ с годината и с „дивите гъски“, трябва да признаем, че тези хора са знаели добре за какво пишат. При това преди десет години, през 2010 г. По поръчка на фонд, принадлежащ на клана Ротшилд, който в сътрудничество с Икономическия и социален съвет на ООН (ECOSOC), се занимава с профила и контрола на народонаселението.

...

Авторите на доклада ни представят сценариите „Всеобщо блокиране“ и „Умни заедно“ като паралелни.

Не може обаче да не си зададем въпроса защо в сценария 2012 година е определена за начало на епидемията и отправна точка за глобалното „затягане на гайките“, а сегашната криза се случва с 8 години по-късно.

Сценариите са обявени като паралелни, но всъщност са предвиждани като последователни. Просто глобалистите, „замаяни от успехите си“ в ерата на Барак Обама решиха да пропуснат отделни етапи от „Всеобщо блокиране“ и да преминат направо към глобалисткия „Умни заедно“, надавайки се, че това ще им се размине.

...

Съдържанието на доклада на Фондация Рокфелер относно сценариите за глобално развитие, включващо прогнозата за епидемията от вирусна пневмония, но не във връзка с настоящата, а до 2012 г., намира своето продължение и в Европа, което се потвърждава и от официален държавен източник. На сайта на германския Бундестаг може да се намери „Доклад за защитата на населението с анализ на риска - 2012 г.“  В доклада на Бундестага е разработен сценарият на „разпространението в световен мащаб на хипотетично модифицирания вирус на SARS („тежък остър респираторен синдром“), причинителят на който „... може да е SARS-коронавирус“.

Първо, авторите на доклада отбелязват, че „епидемията ще започне през февруари в Югоизточна Азия и оттам бързо ще се разпространи в Европа и САЩ. Списъците с мерки, които правителствата ще предприемат в различни страни, ще бъдат различни, но основните от тях са карантина и самоизолация.“

...

Отбелязва се, че „големите корпорации ще страдат по-малко. Инфраструктурните отрасли, като енергетиката и комуникациите, ще оцелеят.“ Но за туризма, ресторантьорския бизнес, театрите и концертите може да се забрави в продължение на много години. „Пътническите авиокомпании ще изчезнат като подклас, ще останат само товарните въздушни превози.“

Отговорът на основния въпрос - „как бихме могли да избегнем това „колело“ от сценарии, в което ни вкарват“ - може би се крие в създаване на баланс между държавните и обществените интереси – чрез осигуряване на доверие във властта...

В анализа си в края на март (т.г.) Институтът за стратегии и анализи (ИСА) прогнозира следното:

„След кризата ще има опит за „реставрация“ на глобализацията според досегашните неолиберални схващания. Все още по-голямата част от управляващите елити са рожби на тази идеологема, която обаче все повече започва да прилича на „утопия, подобна на комунизма“.

Тези елити ще се опитат да запазят онези характеристики на досегашния ни свят, които са полезни за тяхното собствено оцеляване. До установяването на нов международен ред предстои период на многобройни хибридни войни“

Сценариите, които „концептуалистите“ от фондация Рокфелер са подготвили още преди 10 години, са потвърждение за този извод. А сегашната обстановка в света се развива почти огледално с прогнозите, направени зад океана.        

 


 

  • Валентин Радомирски завършва Московския държавен институт за международни отношения. От 1976 г. до 1992 г.  работи в Министерство на външните работи на България, като преминава всички рангове от стажант-аташе до пълномощен министър. Бил е извънреден и пълномощен посланик на страната ни в Румъния и неакредитиран посланик в Молдова. В периода 2005-2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност в кабинета на министър-председателя. Съосновател и член на Българско дипломатическо дружество. Носител на почетния знак „Златна клонка на МВнР”. В момента е изпълнителен директор на Института за икономика и международни отношения.
Статията е прочетена 592 пъти
Назад към брой 163Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2020