Първата дилема пред човечеството: тоталитарното наблюдение или овластяването на гражданите
Човечеството е изправено пред глобална криза. Може би най-голямата криза на нашето поколение. Решенията, които народите и правителствата ще вземат през следващите седмици, вероятно ще окажат огромно въздействие върху бъдещето на света. Ще оформят не само здравните ни системи, но и икономиката, политиката и културата ни.
Трябва да действаме бързо и решително. Но трябва и да вземем предвид дългосрочните последици от нашите действия. Когато избираме между алтернативи, трябва да се запитаме не само как ще преодолеем надвисналата заплаха, но и в какъв свят ще живеем като отмине бурята. Да, бурята ще отмине, човечеството ще оцелее, повечето от нас ще бъдат живи, но светът ще бъде различен.
Много краткосрочни извънредни мерки ще се превърнат в част от живота ни. Такава е природата им - те ускоряват историческите процеси. Решения, които в нормални времена изискват години обмисляне, се приемат в рамките на часове. Неготови и дори опасни технологии се вкарват в действие, защото рисковете от бездействието са твърде високи.
Цели страни играят ролята на опитни мишки в мащабни социални експерименти. Какво става, когато всички работят от домовете си и си комуникират от дистанция? Какво става, когато цели училища и университети минават онлайн? В нормални времена правителствата, бизнесите и образователните центрове не биха се съгласили да проведат подобни тестове.
Но това не са нормални времена. В този кризисен период ние сме изправени пред две чувствително важни дилеми. Първата е изборът между тоталитарното наблюдение и овластяването на гражданите. Втората - изборът между националната изолация и глобалната солидарност.
Наблюдение "под кожата"
За да се спре епидемията, цели популации трябва да спазват определени указания. Има два основни начина за постигане на това. Един от методите е правителството да наблюдава хората и да наказва онези, които нарушават правилата.
Днес, за първи път в човешката история, технологиите дават възможност да се наблюдават всички през цялото време.
...
...сега правителствата могат да разчитат на сензори и мощни алгоритми. В битката си срещу епидемията от коронавирус няколко правителства вече използват нови инструменти за наблюдение. Най-забележителният случай е Китай.
Чрез внимателно наблюдение на смартфоните, използване на стотици милиони камери за разпознаване на лица, които задължават хората да проверяват и да съобщават какви са телесната им температура и медицинското им състояние, китайските власти могат не само бързо да идентифицират заподозрените носители на коронавирус, но и да следят движението им, разпознавайки всеки, с когото те са били в контакт.
Множество мобилни приложения предупреждават гражданите за близостта им до заразени пациенти. Този вид технология не е ограничен само в Източна Азия. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху наскоро упълномощи Израелската агенция за сигурност да внедри технология за наблюдение на пациенти, която обикновено се използва за борба с терористите.
Когато съответната парламентарна подкомисия отказа да разреши мярката, Нетаняху я прокара чрез "спешно постановление". Може да спорите, че няма нищо ново във всичко това. През последните години както правителствата, така и корпорациите използват все по-сложни технологии за проследяване, наблюдение и манипулиране на хората.
И все пак, ако не сме внимателни, епидемията може да е важен преломен епизод в историята на наблюдението. Не само защото може да превърне в нещо нормално използването на средства за масово наблюдение в страни, които досега са ги отхвърляли, но и защото означава драматичен преход от външно наблюдение ("над кожата") към вътрешно ("под кожата").
Досега, когато пръстът ви докосваше линк върху екрана на смартфона, правителството искаше да знае какво точно натиска пръстът ви. Но коронавирусът измести фокуса. Сега правителството иска да знае температурата на пръста ви и кръвното налягане под кожата му.
"Извънредният пудинг"
Един от проблемите, с които се сблъскваме, когато се опитваме да разберем как да възприемаме наблюдението, е, че никой от нас не знае точно как ни наблюдават и какво могат да донесат следващите години. Технологията за наблюдение се развива с изключителна скорост и това, което изглеждаше като научна фантастика преди 10 години, днес е стара новина.
Мисловен експеримент - представете си хипотетично правителство, което изисква всеки гражданин да носи биометрична гривна, която следи телесната температура и сърдечната честота 24 часа от денонощието. Получените данни се съхраняват и анализират от правителствени алгоритми. Алгоритмите ще знаят, че сте болен, дори преди вие да го разберете, а също така ще са наясно къде сте били и с кого сте се срещали.
Веригите на заразата могат драстично да се съкратят и дори да изчезнат напълно. Подобна система може безспорно да спре епидемията в рамките на няколко дни. Звучи прекрасно, нали?
Недостатъкът е, разбира се, че това може да даде легитимност на ужасяваща нова система за наблюдение. Ако знаете например, че съм кликнал на линк на Fox News (десен консервативен телевизионен канал в САЩ - бел.прев.), а не на CNN (ляв либерален телевизионен канал в САЩ - бел.прев.), това може да ви разкрие нещо за моите политически възгледи и може би дори за моя характер.
Но ако можете да наблюдавате какво се случва с телесната ми температура, кръвното налягане и сърдечната честота, докато гледам видеоклипа, можете да научите какво ме кара да се смея, да плача и да се ядосвам. Важно е да се запомни, че гневът, радостта, скуката и любовта са биологични явления, точно като треската и кашлицата.
Същата технология, която идентифицира кашлицата, еднакво добре би могла да идентифицира и смеха.
Ако корпорациите и правителствата започнат масово да събират нашите биометрични данни, те могат да ни опознаят далеч по-добре, отколкото самите ние се познаваме, и биха могли не само да предсказват чувствата ни, но и да ги манипулират и да продават всичко, което пожелаят - било то продукт или политик.
Биометричният мониторинг би превърнал хакерските атаки на "Кеймбридж Аналитика" в тактики от каменната ера. Представете си Северна Корея през 2030 г., в която всеки гражданин трябва да носи биометрична гривна 24 часа в денонощието. Ако слушате реч на Великия водач и гривната засече знак за гняв - дотам сте.
Разбира се, биометричното наблюдение може да е само временна мярка, предприета по време на извънредно положение. Която да изчезне, щом то приключи. Но временните мерки имат отвратителния навик да надживяват извънредните положения, тъй като на хоризонта винаги се задава ново.
Моята родна страна Израел, например, обяви извънредно положение по време на Войната за независимост от 1948 г., което оправда редица временни мерки - от цензурата върху пресата и конфискацията на земята до специалните разпоредби за приготвяне на пудинг (не се шегувам).
Войната за независимост отдавна бе спечелена, но Израел никога не обяви край на извънредното положение и не премахна много от „временните“ мерки от 1948 г. (постановлението за "извънреден пудинг" бе отменено през 2011 г.).
Дори когато заразата от коронавирус стигне нулата, някои гладни за данни правителства биха могли да изтъкнат, че трябва да поддържат системите за биометрично наблюдение, защото се страхуват от втора вълна на заболяването или защото в Централна Африка се развива нов щам на ебола, или... схващате идеята.
През последните години се разрази голяма битка за личната ни поверителност. Кризата с коронавируса може да бъде преломната точка на битката. Защото когато хората избират между личния живот и здравето, те обикновено избират здравето.
Сапунената полиция
Да искаш хората да избират между личния живот и здравето - там е коренът на проблема. Защото това е фалшив избор.
Можем и трябва да се наслаждаваме както на личен живот, така и на здраве. Можем да изберем да защитим здравето си и да спрем епидемията от коронавирус не чрез установяване на тоталитарни режими за наблюдение, а по-скоро чрез овластяване на гражданите.
През последните седмици някои от най-успешните усилия за овладяване на епидемията бяха организирани от Южна Корея, Тайван и Сингапур. Въпреки че тези страни разработват приложения за следене на гражданите, те разчитат много повече на тестовете и на доброволното сътрудничество на добре информираната общественост.
Централизираният мониторинг и суровите наказания не са единственият начин хората да спазват полезните указания. Когато им се съобщават научни факти и когато те се доверяват на публичните власти, за да им обяснят тези факти, гражданите могат да вземат правилното решение, дори и когато Големият брат не ги наблюдава.
Мотивираното и добре информирано население обикновено е далеч по-мощно и ефективно от подтикваното от полицията и невежото. Помислете например за миенето на ръце със сапун. Това е едно от най-големите постижения в човешката хигиена. То спасява милиони животи всяка година. Въпреки че ние го приемаме за даденост, едва през XIX век учените откриват значението на измиването на ръцете със сапун.
Преди това дори лекарите и медицинските сестри са минавали от една хирургическа операция към следваща, без да мият ръцете си. Днес милиарди хора всекидневно мият ръцете си, не защото се страхуват от сапунената полиция, а по-скоро защото разбират фактите. Измивам ръцете си със сапун, защото съм информиран за съществуването на вируси и бактерии, разбирам, че тези мънички организми причиняват заболявания и знам, че сапунът може да ги премахне.
Спрете да си пипате лицето! Но защо го правим?
Но за да постигнете такова равнище на сътрудничество, се нуждаете от доверие. Хората трябва да вярват на науката, на публичните власти и на медиите. През последните няколко години безотговорни политици умишлено подкопаха това доверие.
Сега същите тези безотговорни политици може да се изкушат да поемат по пътя към авторитаризма, като твърдят, че просто не може да се има доверие на обществото да вземе правилното решение. Обикновено доверието, което е разрушавано с години, не може да бъде възстановено за една нощ. Но това не са нормални времена.
В момент на криза, умовете също могат бързо да се променят. Може да сте водили горчиви спорове с братята и сестрите си с години, но когато се случи нещо извънредно, изведнъж откривате скрит резервоар на доверие и бързате да си помагате един на друг. Вместо да се изгради режим на наблюдение, не е късно да се възстанови доверието на хората в науката, в публичните власти и медиите.
Определено трябва да използваме и новите технологии, но тези технологии трябва да овластяват гражданите. Подкрепям идеята да мога да следя телесната си температура и кръвното налягане, но тези данни не трябва да се използват за създаването на всемогъщо правителство. Те трябва да ми позволят да правя по-информиран личен избор, както и да търся отговорност от правителството за неговите решения.
Всеки път, когато се говори за наблюдение, не забравяйте, че същата технология обикновено може да се използва не само от правителствата за наблюдение на хората, но и от хората - за наблюдение на правителствата.
Следователно епидемията от коронавирус е огромен тест за гражданството. В следващите дни всеки един от нас трябва да избере дали да се довери на научните данни и на здравните специалисти, или да се вслуша в необоснованите теории на конспирацията и на самообслужващите се политици.
Ако не успеем да направим правилния избор, може по-късно да осъзнаем, че сме се отказали от най-ценните си свободи, мислейки, че това е единственият начин да опазим здравето си.
(Със съкращения)