От президенти до хигиенисти - всички се поклониха на вируса в брой 162

От президенти до хигиенисти - всички се поклониха на вируса
Категория: Сърцето, душата

Април 2020:  време на пандемия, на великденски страсти, на спомени по един от славните моменти от нашата история - Априлското въстание

Той ни показа какъв ужасен свят сме създали.

Свят, в който толкова сме изтъпели, че не виждаме, че сме роби

Светът беше на прага на трета световна война и коронавирусът предотврати това трагично събитие. Това заяви скоро в интервю доктор Михаел Лайтман, основател на Международната академия по кабала.  

Представете си какъв би бил животът, ако ние, на своя глава не си бяхме направили планетата през втората половина на 20 век такава, каквато тя сега е. Съществуват и други въпроси: за какво живея, какво друго има освен да тичам и да тичам през цялото време, докато не падна и не умра. Ние не знаем откъде дойде този вирус, но това всъщност и не ни е толкова важно в момента. Просто трябва да кажем, че това, което се случи, е добро нещо.

Вирусът ни казва: „Хора, спрете! Земляни, погледнете какво направихте с тази планета. Вие унищожавате всичко, което ви дава ресурс за съществуване. Унищожавате природата, която ви е родила, породила, възпитала и в която вие съществувате.“

Светът ни се движеше към световна война. Човечеството беше на прага на война.

 Дори в индивидуалния човешки живот има такива моменти, в които влизаш и знаеш, че няма връщане назад и няма изход. Засмуква те и усещаш, че ще нагазиш в блата, от които връщане няма.

Абсолютно съм убеден, че коронавирусът ни спаси от световна война. Ако не беше вирусът, в най-близки срокове щяхме да почнем да се занимаваме с война. Трябва да кажем благодаря на вируса. Да го разцелуваме даже. Ние сме егоисти, само войната може да ни спаси – да обнови пазарите и живота, да ни научи на нещо. След една война какво правим? Пак хукваме да бягаме, да търсим нови ресурсни източници и да ги пресушаваме.

Погледнете Твореца, или Природата, кой както иска да го нарича, какви интересни неща крие. Всички ги хвана по бели гащи, и то някак спокойно все пак. Всички досегашни природни катаклизми като пожари, наводнения, земетресения, изригвания на вулкани се отнасяха до локацията, в която се случваха. А този малък вирус промени живота на всеки един от нас. И всички се съгласяват с него.

Трябва да осъзнаем особената мисия на този вирус. Не толкова за него трябва да говорим, а за себе си. И не да се защитаваме от него, а да търсим начин как с негова помощ да се преобразим.

Помисли защо този вирус те сложи в отделна стая за дълго време с твоите близки и семейството ти. За да узнаеш за тях - какво ги вълнува, как се казват приятелите им, за какво си мислят преди да заспят, какви са мечтите им, в кой клас са…

Информацията, която имаме да получаваме от Твореца, не идва чрез вируса, а чрез мозъка и съзнанието ни, чрез вътрешните ни усещания в положение на изолация, чрез сърцето. Такъв е този вирус. От президентите на правителствата до хората, които мият улиците, всички се поклониха на вируса. Не защото вирусът е заразил някого или го е умъртвил. Случва се, за да разтърси човечеството за реверите.

Както когато непослушното дете го хващаш за раменцата и лекичко го разтърсваш, за да се опомни. След това то почва да те вижда, да те чува и да те разбира.

Тече много сериозно, съдбоносно преструктуриране на света. Надя­вам се, че то ще е духовно и идеологическо преструктуриране – а не финансово или политическо. Светът за първи път си задава въпроса - по каква причина съществуваме?

Всичко, което се случва на материал­но ниво, се забравя за най-много едно столетие. Ако си позволим, ще забравим и за този вирус. Трябва да не допускаме това да се случи. Да осъзнаем, че това не е вирус, а висше добро, милосърдие, кое­то ни показа какъв ужасен свят сме създали самите ние. Свят, в който ние страдаме, и толкова сме изтъпели, че не виждаме, че сме роби.

Че сутрин се събуждам и тичам към своята кола, два часа пътувам до работа, вися по задръстванията, работя, за да заредя колата и да се върна у дома. Вечер съм толкова уморен, че успявам само да погледам някоя идиотска тв програма и да се просна в леглото. Е, на другия ден – същото. А къде е жена ми, децата къде са и как живеят, на какви кръжоци ходят…

Ние сами създадохме този свят, време е да помислим как да го променим. Вирусът ще ни помогне.

Никакви страхове не трябва да имат хората. Само един: ще успея ли да се възползвам от настоящия момент. Един вирус направи от нас спокойни хора, които си седят у дома и си мислят как да се променят и да израснат духовно.

Не са ни нужни милиарди, световните пари ще намалеят заради сниженото потребление. Те не са ни нужни в такива размери. Вече са измислени богатството, многото пари, за да се перчим един пред друг в нашия безкраен егоизъм.

Хайде да си променим настройките. Сега имаме тази възможност. Вирусът ни пречиства, не пряко. Как ще живеем след вируса ли? Сега самолетите са на земята, корабите са в пристанищата, магазините са празни. Какво, че ще се загубят милиарди? Човечеството разбра, че може да съществува и с много малко.

Ако не започнем да се променяме, а природата безусловно ще ни помогне да го направим, тя го прави и в момента – ние вървим към унищожение.

Превод: Списание Осем

Статията е прочетена 1185 пъти
Назад към брой 162Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2020