Грабежът в брой 161

Грабежът
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

...ако продължават да са безчувствени към Истината, всичко в Маймунарника ще приключи

Понякога пък мен ме пробожда нещо в тази картинка - нещо неясно, но плашещо. И започва да ми се привижда, че самата Съдба бесува с камшика си над припадналия от несгоди народец. Напразно обаче.

Богомил Бонев разказа тия дни една история, която ни отвежда направо в сърцевината на мръсотията, която учтиво продължаваме да наричаме „приватизация“.

Завел двамина при Костов да му разкажат, какви далавери се въртят около Кремиковци. Оня сумтял известно време и сетне прекъснал разговора с думите: „Аз съм цял министър-председател, а вие ме занимавате с някакви 36 милиона“.

Кога стана калайджия, кога ти почерня гърбът – би казал Народът в годините, когато все още можеше да разсъждава трезво и независимо, когато не беше объркан от дребни хитреци, от евтини шашмаджии.

И наистина, какво ще го занимавате Костов с някакви жалки трийсетина милиона. Хора като него бяха едно от чудесата на Прехода – забележителна бе светкавичната им трансформация от незначителност в брутална надменност, присъща на всепозволеността.

Ако не направите друго с поредните закани за „приватизацията“ – поне заличете тази дума, изчегъртайте я, за да не се настани тя и в Историята – откъдето ще ви се надсмива, докато свят светува. Заменете я с истинската дума – Грабеж.

Зарежете покривалото „приватизация“, с което калайджиите намятат гигантската далавера, безподобна в цялата българска История. И ви се хилят в лицето.

Наречете Грабежа - Грабеж, докато все още има свидетели; онези автентични свидетели, кои­то бяха съградили стопанските ни достояния – а сетне безсилно гледаха как калайджиите ги превръщат в Боклук – като междувременно си пълнят търбусите.

Поне да бяха някакви хитроумни измамници, внезапно прихванали нещичко от гения на някой като Вълка от Уолтстрийт, поне да бяха внесли някаква изобретателност, някаква тукашна непов­торимост в Грабежа.

Но не, бяха си обикновени хитреци, малко по-нагли от обичайното за породата си. Обаче издебнаха момента - и омърсиха всичко.

Бяха толкова безпардонни, че дори руските евреи-олигарси със сигурност са им завидели.

И сега ни учат на ум и разум - един банкер е особено противен, когато нахално твърди, че у нас хората вече забогатявали. Това си е жива подигравка, това е повече от арогантност, повече от тепегьозлък, повече от всичкото неприличие, което можете да си представите - понеже същият хубавец участва в Грабежа с най-нахалната схема: с негово участие „приватизираха“ една банка - в смисъл, че я продадоха на цена, по-малка от провизиите в нея.

Това изглежда направо невероятно, но е факт и е възможно да се случи само в една напълно разпасана държава. След такива изстъпления, никой няма да е в състояние да я запаше отново.

Действаха по-брутално и от кърджалиите по турско, техните набези са нищо в сравнение с Грабежа, с днешна дата можем да ги наречем „дребна битова престъпност“, Чоковщина някаква.

Ония са насилвали – но и тия също насилиха хиляди обикновени хорица, защото ги превърнаха от строители и стопани в просяци, показаха им, че нищо не зависи от тях, изплюха им се в лицето, направо. И сега продължават да им се изплюват.

Костов тия дни открито се надсмиваше над подготвяната от Прокуратурата Ревизия на Грабежа. Свидетелствата, дори на хора от обкръжението му, никога не са го интересували, каквото и да кажат, той го подминава презрително.

Сега дори Стив Ханке се осмели да се обади – и разказа, как е дал на Стоянов цяло куфарче с доказателства за корупция, дори показа и самото куфарче.

И какво направи Костов? „Пфу“ - изпуфка по адрес на Ханке и рече: „Нищо не си спомням. Ханке го е яд, че не го признаваме за баща на Валутния борд“. Толкоз.

Е, този и самият Господ да се обади от небесата, и по негов адрес ще изсумти нещо и ще отиде да запали двойна порция фалшиви свещи в Драгалевския манастир.

Как успя този човек – дълго време персонаж от попрището на незначителността, да изчисли, че всичко ще му се размине, че Грабежът ще остане ненаказан? И сега има куража да твърди, че навремето пращали сигнали в Прокуратурата, обаче тя не си свършила работата?!

Наистина е неподражаем: ами нали ти самият прокара през Парламента, който владееше напъл­но, законовата поправка, която забранява на Прокуратурата да контролира „приватизационните“ сделки.

Всичко това е повече от вбесяващо за онези, които помнят Грабежа и знаят за мръснишката му природа.

Но никога не е ставало дума, че той горчиво наскърбява обикновените хора, които са истинските потърпевши, опарцалява разбиранията им за морал и истина.

Голямото Покушение срещу Народа се утвърди именно с Грабежа, когато безпардонно му отредиха ролята на ням свидетел на безобразните си кражби. Това си беше чиста гаменщина, тя смаза представата за честно предприемачество, дори уплаши хората – и днес те вече се втренчват единствено в дребните измамници и приемат като неизбежни големите гешефти.

Кеворк Кеворкян, източник: epicenter.bg

Статията е прочетена 471 пъти
Назад към брой 161Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2020