VI есе на Елиас Канети
Едно от най-поразителните свойства на масите е нещо,което би могло да се обозначи като усещане за преследване,една особено сприхава чувствителност и раздразнителност срещу веднъж завинаги обявените врагове.Последните могат да предприемат каквото искат,те могат да действат безпощадно или да угаждат на желанията им,да бъдат съпричастни или безразлични, непреклонни или благи – всичко, свързано с тях, се тълкува като несломима злонамереност,лошо отношение към масите,предварително обмислени намерения да ги унищожат открито или вероломно.
За да се обясни това усещане за враждебност и преследване,трябва пак да се тръгне от основния факт,че веднъж възникнали,масите искат стремително да растат.Трудно може да се добие преувеличена представа за силата и непоколебимостта,с която те нарастват. Докато усещат,че се увеличават – например в революционна ситуация,която започва с малки, но много силно наелектризирани маси, - те възприемат като ограничение всичко, що се противопостави на растежа им.
Те могат да бъдат разпръснати и разгонени от полицията,но това оказва само временно въздействие – като ръка,пропъждаща рояк.Но те могат да бъдат атакувани и отвътре,като се удовлетворяват исканията им,довели до тяхното възникване.Тогава по-слабите отпадат, други,които тъкмо са искали да се присъединят към тях, се връщат насред път.
Външното нападение върху масите може само да ги укрепи – физически разпръснати,те се сплотяват още по-силно. Неговата противоположност – нападението отвътре – е наистина опасна.Стачка,постигнала известен успех,явно отслабва.
Атаката отвътре събужда индивидуалните желания. Тя се възприема от масите като подкуп,като „аморално действие”,тъй като противоречи на техните ясни и чисти убеждения. У всекиго,който принадлежи към подобни маси, се крие един малък предател,който иска да яде,да пие,да люби и да си гледа спокойствието. Докато задоволява тези свои потребности между другото и не вдига много шум около тях,никой не му се меси. Щом обаче го направи явно,хората започват да го мразят и да се боят от него.Защото разбират, че той се е поддал на съблазните на врага.
Масите винаги са нещо като обсадена крепост,но двойно обсадена:врагът е пред стените, но и в подземията.По време на сражение те привличат все повече привърженици.Техните нови приятели се трупат пред всички врати и напористо чукат,за да влязат.В подходящ момент тази молба се удовлетворява,ала те се катерят и по стените. Градът се изпълва с все повече и повече бойци, но у всекиго от тях се крие малък,невидим предател,който възможно най-бързо се скрива в подземието.
Обсадата цели да се заловят пришълците.Стените са по-важни за враговете отвън,отколкото за обсадените отвътре.Ония,които непрекъснато ги надстрояват и издигат, са обсаждащите.Те се стремят да подкупят пришълците и, щом онези вече не смогват да ги удържат,те се погрижват малкият предател,който придружава тези пришълци по пътя към крепостта,дасе изпълни с предостатъчна враждебност.
Усещането за преследване на масите не е нищо друго освен усещане за двойна опасност. Стените стесняват пространството все повече и повече отвън,подземията се подкопават отвътре все по-дълбоко и по-дълбоко.Врагът остава явно и зримо върху стените: скрито и подмолно – в подземията.
Тези сравнения обаче винаги се докосват само до частица истина.Напиращите към крепостта са не само нови привърженици,подкрепление,опора – те са и храна за масите.
Маси,които не нарастват,изпадат в състояние, подобно на пост.Средства,чрез които да се издържи докрай този пост,има.Религиите са постигнали голямо майсторство в тази дейност.
По-нататък ще покажем как световните религии успяват да задържат масите,без дори те да се увеличават много бързо и бурно.