Христо Ботев: "Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата" в брой 159

Христо Ботев: "Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата"
Категория: История

"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата"

в. "Знаме" бр. 23, 27 юли 1875 г.

"Както окото е потребно за светлината, ухото за звукът, а разумът за разбирането и на най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние..."

в. "Знаме" бр. 1, 8 декември 1874 г.

"Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави." 

в. "Знаме" 22, 13 юли 1875 г.

 

ЗНАЕМ ЛИ:

... че всеки ред в стихотворението "Хаджи Димитър" съдържа в себе си точно 10 срички, разделени в абсолютно съвършенство в две по пет, което е изключително непознат днес силабичен размер? Те са нито повече, нито по-малко, и всеки, който поне малко разбира от поезия, остава удивен от това откритие.

ЗНАЕМ ЛИ:

... че това не е никаква случайност, защото същото важи и за други Ботеви стихове, като "Майце си"? Това е уникално силабично стихосложение, което при това завършва с рима.

Поетите, които могат да напишат подобна творба, се броят на пръстите на едната ръка изобщо, а твърде вероятно са много малко и по света.

На български език след Ботев няма втори, който използва този стихотворен размер - първо, защото за него се изисква изключителна музикалност, второ - защото това е много труден начин за писане.

ЗНАЕМ ЛИ:

...  че Ботев не само заим­ства стиховия ритъм от българската народна песен, но комбинира към него абсолютно адекватен за световната поезия на времето начин на римуване, вдъхновен от новата естетика на модерния човек?

Колко души знаят, че той е бил изключително добре запознат с европейската и руската поезия и литература, че е чел изключително много, което очевидно може да се види и в малкото останали написани от него писма?

А знаете ли, че Ботев използва за първи път такива пълни и непълни рими, които определят начина на писане на български език през целия следващ век?

ЗНАЕМ ЛИ:

... че това е поетът, който с най-голяма точност усеща как ще звучи универсалният български език след Освобожението (че дори и днес) и който по удивителен начин се абстрахира от диалектите - нещо, което дори на Вазов не му се отдава с лекота?

А по отношение на значението на творчеството му, колко души знаят, че с малкото си поетични творби Ботев успява да роди национална митология - постижения, кои­то приписваме на Омир с "Илиада" за древния свят и на Шекспир за Великобритания?

И това той прави  чрез създаването на образите на Хаджи Димитър, на "самодивите", на "робините, които пеят в полето", чрез образа на "сиромаха", на "врага" , на "майката" - абсолютни архетипи, върху които стъпва несъществуващата до този момент литература на български език.

Митология или не, по времето на Ботев няма втори поет в Европа, който да прави подобно нещо с подобна убедителност и артистичен замах.

Колко души знаят, че за да напише 20 стихотворения, преди това е написал стотици, но не ги е запазил?

Това няма как да е известно, защото в средното училище преподават, че той е седнал и просто е родил стихотворенията, между другото, докато обмислял как да освободи България. Умишлено не се казва нито дума за къртовския интелектуален труд, който седи зад това.

Образованите хора не могат да бъдат роби.

Статията е прочетена 761 пъти
Назад към брой 159Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2020