В Духа на безкрайния Празник в брой 159

В Духа на безкрайния Празник
Категория: Сърцето, душата

Рождеството – богочовешкия празник на Светлината

Ще продължим да живеем чрез раждане, но ще се възземаме чрез  служение и вътрешно самокръщение

Ако погледнем християнския църковен календар, много често се виждат някакви празници, свързани с някой светец. И това е чудесно, защото празничната обредност е един външен път, водещ към вътрешно съвършенство. Към едно сливане с истинския Празник на Божествеността, който е извън времето, пространството и думите.

Ето, дори много общности в света и в страната ни празнуват Коледа по стар стил на 7 януари, както е ставало преди доста години. Последователите и привържениците на Ваклуш Толев също отбелязват празника в този ден, сякаш за да напомнят, че този акт ни носи познание за самите нас, че чрез него влизаме в Единосъщие с Първопричината за всяка една празничност.  И че само от нас зависи да бъдем всекидневно свързани с него, като го усещаме като едно разгръщане за Словото, за Истината, като израз на Поведението на Душата, в който Духът изразява силата на Прилагането, на Моженето, като едно душевно оживяване за Смисъла на Живеенето. Като изобилие от Битие, Съзнание и Блаженство, без начало и без край. Битието, което съдържа, разкрива и възприема вътрешното пространство, сияещо в Сърцето. А такова  живеене в празника няма да има нужда да се демонстрира. Защото изразява неприривната радост, вградена  в нашия най-вътрешен храм, там където се  слива божественото в нас и божественото във Вселената, както казва Ваклуш Толев. А като осъзнаем това, започва и промяната в съзнанието ни, то започва да се отдава на служение на Небесния свят. И въпреки че ще продължаваме да живеем чрез раждане, ще се възземаме чрез  служението на Рождеството, като го превръщаме във феномен на вътрешното самокръщение. Тогава Рождеството, напомня Ваклуш, спомага ограниченият бог да бъде изведен в идея за свободен човек. И Човекът да стане антена между Земята и Небето, събирайки в себе си Огъня, Въздуха, Водата и Земята и всички стихии, всички вселени и всичко сътворено до днес и в бъдеще. Защото той е замислен от своя Творец като мярка на всички неща, като  Рицар на свободната воля, който твори съдбата си.

Затова Рождество, Коледа, е един безкраен празник, в който силно звучи гласът на сърцата ни. В него гърдите ни стават не само обител на Божията искра, но и на Мъдростта на Всемира, А чрез този нов дар през идващата нова епоха  ще можем да познаем себе си и да разберем смисъла на Живота, да усетим Духа на Земята, който зове за спасение чрез  богочовешкия празник на Светлината.

В този несвършващ празник разбираме, че само човешката личност може да изпълни волята на Бога, защото в нея е Неговото дихание, Кундалини, а Диханието е повече от Духа, Който е персонален, докато Диханието е от Абсолюта. Че Богът не може без човека, защото може да се самопознае само в него и да види процеса на Своето творчество. Но първо Човекът трябва да се осъзнае като Богоосезаема необходимост.

Статията е прочетена 567 пъти
Назад към брой 159Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2020