Атанас Буров: Повярвайте ми - по-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма! в брой 159

Атанас Буров: Повярвайте ми - по-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма!
Категория: Сърцето, душата

"Дори бедни да сте, работете за нея.
Тук умрете. Тя е земята, която ви храни и закриля, заклевам ви, никога не я изоставяйте!"

Атанас Буров е най-известният български банкер и финансист, също и политик. Атанас Буров е човек, прозрял една истина, актуална и днес - че личният просперитет има смисъл само тогава, когато допринася за просперитета на цялото общество. Тази философия преминава във всички негови изказвания в парламента и извън него, в политическите му прояви, след това във вестника. Доказателство за това негово убеждение е и изказването му на заключителното съдебно заседание на Народния съд срещу него през 1951 г. по време на комунистическия режим, на което той отказва услугите на адвокат. Тогава банкерът е на 76 години и заявява: "Господа съдии, тази глава е достатъчно стара, ако тя ще спаси България, аз ви я подарявам".

Николай Увалиев, автор на книгата "Вековете на Атанас Буров", споделя следното за своя герой: „Според Буров умението да се печелят и да се управляват пари преди всичко е психология и прозорливост. Това се отдава на хора добре възпитани и високо образовани. Уменията се предават по наследство и се пазят в тайна. "Парите с мъка се изкарват. Те са твои само когато съумееш да ги опазиш - казва той. - Най-лесно се губят, когато се дават в заем за щяло и нещяло. Затова не бива да се дават с лека ръка, ей тъй, като подарък, без гаранция, без да си проучил кой ще ги получи и за какво ще ги ползва. Много пари - много грижи и опасности за имащия."

Атанас Буров е мъдър и прозорлив човек и политик. Ето една най-впечатляващите му прогноза за България. Още в началото на 1939 г., когато Германия завоюва Судетската област от Чехия, в статия във в. "Мир" Атанас Буров предрича: "Голяма война предстои и ще обхване цяла Европа и света. Застрашени, великите сили Англия, Франция и Русия ще се обединят, към тях ще се присъединят САЩ. Макар и болезнено, те ще надделеят над Германия. Но в края на войната ще настъпи дълбок разлом между интересите им. Ще се образуват две титанически полит групи и те ще си поделят Стария континент. Но ще минат години и Великите сили ще забравят враждите и оскърбленията помежду си и отново ще се обединят, но вече на икономическа основа." Тези негови прозрения вероятно са продиктували неговото "интимно желание", както го определят четирима авторитетни политици по онова време, да иде посланик на България в Москва. "Защото Москва е пресечната точка на един бъдещ общ континент - Евроазия", твърди той. Този мъдър мъж, този прорицател е успял да съзре, че ще се осъществи мечтаното от векове и реално зреещо в настоящето обединение на нации, икономики и култури на страните от бреговете на Атлантическия океан до бреговете на Тихия океан. А по отношение на прогнозата за България, той напълно е бил убеден, че я очаква добра съдба, защото "ние сме малка държава, бедна на природни богатства, но добрият ни народ е неоценимо богатство. Повярвайте ми: по-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма! Дори бедни да сте, работете за нея. Тук умрете. Тя е земята, която ви храни и закриля, заклевам ви, никога не я изоставяйте!" - заключава съдбовно Атанас Буров.

Ето малка част от завещанието на Атанас Буров, което звучи, сякаш е казано днес, а  сегашните български политици би трябвало да си го препрочитат всеки ден.

„Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка - а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест - който е ухапан веднаж от нея - умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт - срам и позор, но е така."

...

„По отношение на вътрешния и външния капитал... Чуждият капиталист няма да дойде сам да направи фабрика, той няма да дойде сам да раздава кредит. Той ще търси известна българска група, солидна, с която ще влезе в известни отношения, в сътрудничеството на която ще повери свойте средства, която ще трябва да го гарантира във всяко отношение...Ако обаче българският капиталист стои в затвора, ако българското дружество е изложено да плаща 100% от своите печалби, ако цялата тази отровна атмосфера пълни парламента, пълни събранията, пълни редакциите на вестниците, ако ние се задушаваме в едно чувство на омраза и завист... кажете ми, за бога, кой разумен чужденец ще дойде спокойно в тая подивяла страна да хвърля своите милиони."

...

„Аз продължавам с риск да мина за старомоден политик да имам дълбока вяра в демокрацията, в националната демокрация и в парламентаризма. И най-голямата моя вяра произхожда от едно - че тя е режим, който сам себе си лекува, че тя има всичката гъвкавост, всичката приспособимост, за да може да отговори на най-разнообразните и най-променчивите нужди на един народ. Всички други режими имат нещо сковано и свършват с катастрофи."

...

"Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена, и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува...."

...

„Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е, но е така."

 ...

„Народът има вярно чувство за властта - той обича тая власт, която му гарантира земята, демокрацията и справедливостта. Такава власт обаче в България никога не е имало - защото ако има едното - няма другото."

 ...

„Власт не пада от закани. От обиди. От дърдорене. Властта пада само когато се наруши балансът на живота и естествените закони на живота на човека..."

Статията е прочетена 715 пъти
Назад към брой 159Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2020