При тържествена обстановка в картинната галерия в Монтана бе открита самостоятелната изложба на проф. Галилей Симеонов.
Един от най-известните графици на 20 век, който наскоро навърши 90 години - дългогодишен преподавател в художествената академия, класик в изкуството на колоритната фигура като график.
Неговата „Простреляна нива” остава образец на изобразителното изкуство, както и многото му портрети на Ботев, Левски, Йовков. Изкуството му не трябва да поставя въпроси, но и да отговаря. Големите му приятели като Йордан Радичков, Григор Вачков, Иван Давидков, Никола Русев, Светлин Русев, Никола Балкански, са пийвали от домашната му ракия и винце.
Да не забравяме писателката Мерсия Макдермот, която дойде при мен, каза той, след като видяла портрета на Яне Сандански и графиката на румънския живописец Корнелиу Баба, които много й харесали. Спомням си, споделя той, беше отдавна и във вкъщи дойдоха Величко Минеков и Секул Крумов, за да видят цикъла „Браздите и платната”, „Примерът на първите” и „Простреляна нива” за Чипровското въстание и онемяха.
Направо ми наредиха да ги изпратя за участие в националната изложба, където и трите творби получиха награди. Тогава ме откриха и ме поканиха за преподавател в Художествената академия в София. Там защитих професура и станах известен. Няколко картини изпълваха варосаните му стени вкъщи. След пожара в къщата му изгарят над 300 картини. И заедно със съпругата му доктор Еленка зидат камък по камък, тухла по тухла и наново издигат новата къща, но с по-големи стаи.
Галилей Дамянов Симеонов е роден на 22 юни 1929 г. в село Соточино, днес Гаврил Генов, област Монтана. Завършва гимназия в Берковица, а през 1960 г. завършва НХА „Н. Павлович”, специалност илюстрация при професорите В. Стойков и Илия Бешков. Работи и в областта на графиката. Участва в общи художествени изложби в страната и в представителни изложби на българското изкуство в чужбина. Член е на СБЖ. Дългогодишен преподавател в художествената академия.
През периода 1968-1974 г. е творчески секретар на окръжната група в Монтана. Живее и твори в село Гаврил Геново.
Аз съм истински селянин – споделя той. Земята ни дава всичко, зеленчуците, които садя на село, гроздето и виното, което пия, овчето мляко и яхнията, носят вкуса на моите ръце, на моя дух и моята радост.
Гордост за мен е и моята голяма любов - вече покойната доктор Елена Мончеджикова, която цял живот работи като безплатна лечителка на селото. Аз съм селянин, това е много интимен въпрос и трябва да погледна в душата си и веднага ще чуя вълната от успехи, която само тук имам. Блеенето на овцете, крясъкът на гъските, ревът на магарето и песента на косачката – това е вечността. Под покрива да селската къща сънят е дълбок и сладък. Навън всички животни чакаха своята обедна порция. Наперените гъски изведнъж напомниха за разказа на Радичков „От човешка проза” -
магарето на Галилей е толкова лакомо, че му изяде дрехите.
Попитах го да ми разкаже за неговия съученик Йордан Радичков – той беше тих мечтател, вглеждайки се във врабчетата, камъните и гърнетата, дори в цветето Кърпи кожух.Брулеше ни с мисленето си отвсякъде. Учехме заедно в Берковската гимназия. Един път ми каза, че пише роман „Човешка проза”, „Магарето на Галилей” и „по коловоза”.
Гордея се, че майка България е родила и отгледала такива чеда като Левски, Ботев, Сандански, Хаджи Димитър и мелите войводи и революционери.
Своеобразен връх в портретуването на проф. Галилей Симеонов е пресъздаденият с много любов и преклонение портрет на художника от световна величина.
Наскоро картините му бяха изложени в картинна галерия в Монтана. За да поздравят художника, тук дойдоха много ученици, учители, художници, творци, трудовата интелигенция и много граждани. Това е най-популярната и безспорно талантлива личност от Дунав до Ком - това е 90-годишният художник от световна величина професор Галилей Симеонов. Да му пожелаем още творчески устрем, здраве и дълголетие.
Георги Петров – журналист от гр. Лом