"И свойта обич цяла да счупя на парченца от стъкло, да пръсна и добри ръце да сгрея. И дала сок на нечие стъбло, да пазя свойта тайна, че живея!"
Родена на 25 април 1962 г. в Бургас.
На 4 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си.
На 4.12.2019 г. се навършват 40 години от кончината на непрежалимата българска поетеса Петя ДУБАРОВА (1962–1979). Днес вероятно мнозина нейни връстници, съученици и почитатели ще си спомнят с покруса за нея и онези, които лично я познават, ще се сетят за различни епизоди от нейното тъй кратко присъствие в живота на обществото ни.
След като тя ни напусна завинаги, мнозина автори си спомниха бивали и небивали неща за нея, излязоха от печат различни книги, публикувани бяха дори личните дневници на младото момиче и без да подозираме около, нея се оказаха различни приятели, за които приживе поетесата може би не знаеше, че съществуват. Ето защо по повод годишнината от нейната смърт като че ли най-достойно за нас ще бъде да погледнем на нейното творчество от различна и необсъждана досега страна.
Мисля, че точно сега е моментът, в който трябва да обсъдим творбите на Петя Дубарова като на песенна поетеса, която продължава да живее в съвременното общество, както и сред музикалните дейци на България чрез някои от най-прекрасните популярни песни.
Нека бъдем още малко по-конкретни: Петя ДУБАРОВА не дойде в обществото ни от нищото. Макар и надарена с безспорен поетически талант, още в самото начало тя имаше шанса да бъде подкрепена и насърчена от такива млади, но вече популярни в обществото ни поети, каквито бяха по онова време Недялко Йорданов и Христо Фотев. Тук обаче следва да прибавим и още един литературен феномен, който вече съществуваше в родния град на поетесата. Това е литературният кръжок при Младежки културен център в Бургас с основател и ръководител младия тогава поет Тома Бинчев (1946-2008г.). Иска ми се в памет на много младата тогава ученичка Петя Дубарова да спомена няколко изречения точно за този феномен, от който излязоха неколцина също така много даровити поети и белетристи. През годините те имаха различна творческа съдба. Може да се изброят имената на такива автори от Бургас, каквито са Росен Друмев, Пламен Мавров, Мария Зафирова, Димитринка Баева, Мария Анастасова, Марияна Вангелова и др. Между тях, разбира се, бях и аз - начинаещият още ученик в бургаската руска езикова гимназия “Васил Левски”. Но най-популярно беше името на Петя Дубарова - ученичката, която вече беше превзела няколко средношколски печатни издания и вероятно беше написала повечето от стихотворенията в дебютната си поетична сбирка „Аз и морето“, излязла от печат след смъртта на своята авторка. Точно това бяха годините, в които след една сбирка на кръжока някой от нас я попита защо не помисли за самостоятелна стихосбирка, след като е добила такава обществена популярност. Никога няма да забравя реакцията на момичето с бяла якичка и черна престилка под палтото, което тогава някак троснато каза: „Ако сега издам стихосбирка, означава да свърша“. И сякаш, за да докаже високото съзнание на личното си творчество оттук до края на живота си поетесата създаде шедьоврите, с които остана в паметта на читателската и слушателска аудитория. Казвам това, за да подчертая, че дори и след нейната кончина, творбите на Петя ДУБАРОВА са живи въпреки лековатото отношение на някои съвременни литературни критици и защото музикалната общност на България ги обезсмърти в мелодии, които се възприемат с удоволствие от всички. Освен многобройните й текстове, превърнати в песни за деца, с удоволствие слушаме в момента и песни като „Пролет" - музика Тончо Русев, изп. Петя Буюклиева и Георги Христов; "Доброта"- композирана от Тончо Русев в изпълнение на Росица Кирилова,
"Зимна ваканция" - изпълнител Росица Борджиева, "Сбогом, лято" - Нели Рангелова, "Лято" - дует Ритон. Всички тези песни са по популярни стихове на Петя Дубарова и по музика на маестро Тончо Русев. Към музикалните шедьоври по стихове на Петя Дубарова безспорно следва да бъде добавена и песента "Нощ над града", аранжирана от Красимир Гюлмезов в изпълнение на "Тоника Домени".
Днес аз стоя, обзет от почит и уважение пред беломраморния паметник на Петя в Бургаския гробищен парк и се сещам за още цяла поредица случки и събития, преживени с това още „почти дете“. Мисля си, че не бива да тъгувам, защото става дума за истинско поетическо дарование. То обаче е национална ценност, не основание за индивидуална мъка.