Време за силово и енергийно презареждане
Като един мистичен и култов връх на въззлизане към Бога, Еньовден (24 юни) стои вбългарската традиция редом с Коледа, Великден, Гергьовден, тъй като е най-високата точка на жаждата за светлина. От този най-светъл и чародеен момент, който е и най-дългият ден и най-късата нощ и разделя годината на две равни части, започва упадъкът на слънчевата сила. Затова, неслучайно, древните ни предци са му засвидетелствали особена почит, тъй като Слънцето за тях е било синоним на живота. Това е било почит към живота, възкръсването, топлината, огъня, към лечебната му и окултна сила и оплодотворяващата му, пречистваща и магическа мощ. Неслучайно Еньовден е и денят на родения само шест месеца преди Исус – Йоан Предтеча. На родения на този слънчев връх било отредено да предизвестява идването на Исус, да „върви пред Бога в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен” (Лука1:15-17). Чрез него, се казва в Библията, ще ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира, като се превърне в един Предтеча на живота след смъртта, който преминава през мрака, за да го освети и оживотвори.
Нашите предци траките са имали тази способност за управление на безсмъртния човешки дух, която е била особено силна в т.нар. от тях „свещено време”, когато божеството периодически се презарежда с енергия. Именно тогава по-лесно се преодоляват веществено-енергийните проявления на биологичните процеси и има много повече начини за навлизане в абстрактното, безкрайното, за навлизане в дълбочините на съзнанието. А най-благодатното време за навлизане в „работилницата на духа и на природата”, наричана от древните българи Анима Мунди, са дните на пролетното равноденствие и на лятното слънцестоене и най-близкият до него Еньовден, най-магичният и любовен ден. Чрез познанието си за тези дни нашите предци са ни завещали, че всичко значимо, нравствено и красиво в битието е свързано с ръзцъфтяване на ума, волята, вярата и сърцето, с оплодените надежди, с оплоденото въображение.
Целият митологичен празничен календар на древните българи говори за едно трансцедентално, проникновено и посветено въззрение, за едно докосване и навлизане в хармоничния свят на идеала и съвършенството. Особено място в него се отдавало на равноделието, на баланса, на равновесието. А това издава едно познание за човека като гранично същество, стоящо между севера и юга, в което северът е истината и смъртта, а югът е добродетелта и животът. А също така и едно знание, че човекът, докато не умре, не може да живее истински.
Древно предание казва, че когато човекът е бил създаден, е имало равнодействие. А равнодействието за древния българин е означавало въззлизане на слънцето от юг към север, започване на еволюцията и качване нагоре към Бога.
Затова Еньовден се превръща в един Предтеча на живота след смъртта, който преминава през мрака, за да го освети и оживотвори. Превръща се в един връх, от който започва възземането, възкръсването на живота в светлина и истина.