Парадоксът Петър Димков - посланик на духа в брой 158

Парадоксът Петър Димков - посланик на духа
Категория: Сърцето, душата

Народният лечител Петър Димков, известен и само като ЛЕЧИТЕЛЯ, е роден на 19 декември 1886 г. в София.

ПЕТЪР ДИМКОВ е един от първите проповедници на природосъобразния начин на живот. Издадени са 4 негови книги: "Българска народна медицина" /издавана 5 пъти от 1926 г. до 1937 г., преиздавана още през 1977 г., 1991 г., 1993 г. и 2008 г. /; "Хигиена и лекуване на душата", "Молитвеник" и "Очна диагноза".

Мислейки за Петър Димков, пред мен винаги изниква един голям въпрос – как е успял този така фин и крехък на вид човек да съвмести в себе си толкова високи постижения в такива висинни сфери на идеала?!

Родолюбец и философ, лечител и войн, будител и строител на съвременна България – една наистина парадоксална личност!

Да, парадоксите го съпровождат от най-ранни години. Роден и отрасъл в истинско възрожденско българско семейство (баща свещеник и майка – народна лечителка), той попада в тежката атмосфера на кадетското, а по-късно и на Военното училище в Сант Петербург 1902 – 1909 година. Да, но в същото време в Русия шестват идеалите на Лев Николаевич Толстой, създават се прия­телските кръгове на Рьорих, Бередяев, Булгаков и мн. др. светли умове. Тази атмосфера така силно привлича младия Димков, че той завършва успоредно и курсове по хомеопатия, йога, източна медицина и философия. Прегръщайки идеалите на Толстой, той успява да убеди военното ръководство да предоставят в стола на училището и вегетарианска храна. Още тогава проличава големият организационен талант на харизматичната му личност.

Следват нови парадокси:

Отличникът на военното училище отказва спокойна и добре платена служба в Русия и завръщайки се в България, макар и с тежък здравословен проблем (мускулен ревматизъм), се втурва с устрем във всички войни;

Неколкократно раняван смъртоносно, със серио­зни болки от дископатии, кръвоизливи, малария, той е винаги начело на атаките, но стреля, както се казва „по сватбарски” (не по хората, а във въздуха);

Награждаван е с всички най-високи отличия за храброст и войнска доблест, той се радва най-много на любовта и уважението на войниците си, които е лекувал успешно от тиф, холера, чума и малария;

Върнал войниците от ротата си живи и здрави от фронтовете, без да даде възможност никой да разбере за неговите заболявания и болки. Лекуван по всички правила на медицината – лекарства, минерални бани, физиотерапия, през 1929 г. той пише до д-р Кирил Йорданов – най-известния радетел на природолечението: „Всички тези болести, закърпвани с безброй лекарства, ме направиха крайно нервен и се отразиха зле на паметта и зрението ми, косата ми после опада, а краката и ръцете ми бяха винаги ледени. През 1927 г. търпението ми почна да изчезва, вярата ми в лекарствената мощ  на медицината се замени с отчаяние и с желание да туря край на своето жалко съществувание”.

Представете си какво е състоянието на храбрия войн и самоотвержен лечител в това време. Тогава му попадат „по Божия милост”, както той пише, книгите: „Лекуване с вода” на С. Кнайп, „Нова лечебна наука” от Луи Куне и др. Нарича ги „Божие откровение за мен” и ги приема като отговор на молитвите си. Обогатява наученото със собствения си опит и за по-малко от година чрез създадена вече негова система, пише: „Ето какво постигнах, лекувайки се по природолечебния метод: от мускулния и ставен ревматизъм не остана помен; възпалението на венците и зъбният камък изчезнаха; от хемороидите, ишиаса, болките в кръста, маларията, катара в стомаха и червата, лошия дъх и от слабостта на повреденото от ревматизма сърце помен не остана; след като пречистих с бани и храна кръвта си, разширени вени не чувствам и от 1.9.1927 г. гумен чорап не нося; нервността ме остави, ръцете и краката се затоп­лиха; паметта и зрението се засилиха и стомахът ми е редовен, косата, която бе почти окапала, отново се засили. Същите резултати постигнах и при лекуване на жена ми и детето ми. Приятелите ми се излекуваха по същия метод от тежки болести.”

София, януари, 1933 г.

От този момент (1929 г.) Петър Димков става Лечителят-Будител и Войнът-Строител на съвременна България. Тези две основни линии, очевидно противоречащи си, изпълват следващите 50 години от живота на лечителя – „живот в служба Богу и за облекчение на страдащите”.

Обучаваният във военно дело полковник се устремява с най-искрен ентусиазъм да изгражда нова България! Като военен комендант в много български градове той използва невероятния си организационен талант и способността си да ентусиазира хората за истинско съзидание. В Карлово спасява къщата на Левски – предотвратява събарянето и способства за възстановяването й. В Свищов изгражда военния и градския водопровод. В Стара Загора спасява Аязмото – символ на града и участва в създаването на Операта.

  Връх на съзидателната му и патриотична дейност е Варна (1934 до 1936 г.):  създава Парк-мавзолея „Владислав Варненчик”; построява паметник-портал при Осми приморски полк; започва реставрацията на Аспаруховия вал върху площ от 1000 дка. Засаждат се над 2000 фиданки, оформя се пиедестал с 12 ритуални стъпала и мраморна площадка и бюст на кан Аспарух. Издига се и статуя на Аспаруховия войн в средата на вала (4.4 м); спомага за разкриването на Римските терми и планира поставянето на още един паметник на Аспарух върху тях. По сведения на големия археолог Карел Шкорпил там се е намирала резиденцията на кан Аспарух, където той е подписал договора с Константин Погонат, с който византиецът признава най-после съществуването на Дунавска България на тази територия със столица Варна!

Енигматичната личност на Петър Димков магнетизирала хората и всички варненци участвали с труд и средства в патриотичните му дела. В Комисията, под негово председателство участват още Карел Шкорпил – директор на Археологическия музей, кметът Мустаков, полският и чехският консули, военни началници, свещеници, учители. Без да чака разрешение от правилтелството, Димков изпраща писма до министър-председателя на Полша, до папата и до турското правителство, в които обосновава необходимостта от създаване на парк-музея „Владислав Варненчик” на самото историческо място в памет на събитията от преди половин хилядолетие. Само папската институция (основен подбудител на похода на Варненчик), не се отзовава. Събраните достатъчно средства мотивират още повече обществеността на града за всеотдаен и безвъзмезден труд, но създават и сериозни проблеми на полк. Димков с Двореца и правителството. В този проект Хитлер вижда „нов славянски заговор” и Петър Димков е преместен внезапно в Сливен. Междувременно е станал основоположник и създател и на Варненската филхармония – неин почетен председател и вдъхновител на музикалните празненства „Варненско лято”.

Заедно с д-р Кирил Йорданов издавaт сп. „Природен лекар” и „Наръчник по природолекуване и живеене” в четири части, 124 картини – съставител Петър Димков и редактор К. Йорданов. Д-р Йорданов споделя: „Ако аз имах щастливата случайност да бъда първият лекар в България, който мина на фронта на природното лечение, то г-н Петър Димков е един от най-старите съратници за това обновление... За мен той бе едва ли не едничка опора в тежката борба.”

Благодарение на съвместната им дейност Варна се превръща в столица на природната медцина в България.

За цялостното му добротворчество и сърцатост цяла Варна го изпраща със сълзи на гарата при заминаването му за Сливен – невиждан прецедент в историята на града!

Работниците, начело с Комисията, отказват да работят и заплашеното с международен скандал правителство връща тихомълком полк. Димков обратно в града,за да се довърши Мавзолея.

Но... „парадоксът Димков” отново заработва и той поставя условие държавата да отпусне достатъчно средства за довършването на Парк-музея и на Аспаруховия вал. Правителството изпълнява само първото си обещание, а Аспаруховият вал отново е оставен в забвение,а и до днес – занемарен и пустеещ.

На откриването на парк-мавзолея „Владислав Варненчик” в тържественото си слово цар Борис III „случайно” забравя да спомене  името на полк. Петър Димков сред инициаторите и създателите. В замяна на това, той е награден от полското правителство с най-високото отличие „Полония реститута” и с любовта и благодарността на варненци!

Веднага след тържествата обаче, той е върнат обратно в Сливен, а няколко месеца по-късно преждевременно пенсиониран,  за да не достигне полагащото му се генералско звание.

Всичко това му дава пълната възможност, завръщайки се в София, да се отдаде напълно на лечителската си и философска дейност, обосноваваща връзката между мисълта, ценностната ни система, начинът ни на живот и физическото ни здраве. Неговият основен труд „Българска народна медицина” претърпява четири допълнени издания преди 9.IX.1944 г, всяко обогатявано вече и с идеите и знанията на богомилите, и на Учителя Петър Дънов, чийто деен ученик и съратник става Петър Димков още през 1933 г.

След Девети септември следват нови парадокси за републиканеца Петър Димков. Арестуван многократно, с пълна забрана да лекува и издава книгите си, царският офицер е подложен на системни гонения и тормоз и отново спасяван от благодарни пациенти и близките им. През 1972 г. го тровят със стрихнин, но пак Божията ръка го връща към живота в отговор  на молитвите на близките и пациентите му. Излекувал напълно безвъзмездно хиляди, обявени за „тежки и безнадеждни случаи” от официалната медицина , той бива обвиняван в шарлатанство и невежество!

Едва след 1975 г. след изцелението на ген. Иван Михайлов от рак, на Леонид Брежнев и Людмила Живкова, изчезват надписите от къщата, че лечителят не приема. Изчезват и официалните милиционерски постове. Негласно му е разрешено да лекува. Властта започва да се ползва активно от услугите му! Точно 40 г. след последното издание на „Народна медицина” ,  с категоричното застъпничество на Л. Живкова и Ив.Михайлов, през 1977г преиздават трите тома в ограничен тираж. Опашките за тях са огромни – истински показател за народното доверие, уважение и любов! Наричат го Народният лечител. „Народната” власт, в лицето на някои закостенели „учени”, отново прави опити да го задушава-ОСТАВАТ ГО БЕЗ УЧЕНИЦИ!

НО… Непрестанните парадокси активно присъс­тват в живота на Петър Димков! Дъщеря му, Лили, измоленото от Бога дете, става истински продължител на делото му. Със средствата на изобразителното изкуство, тя олицетворява всичките му идеи и докосва с бащината си кротост и благост душата на зрителя и олицетворява всичките идеи на Лечителя: как добротворството, чистотата и живота за другите са основа на здравия и щастлив живот - цикли ”Богомили” и „Български светии”;  как изучаването, свързването и преклонението ни пред красотите на Природата ни лекуват/Слънцето и Водата/; цикъл „Пейзажи”Светлина и движение”;как утрешният ден принадлежи на безспорната победа на Духа и Любовта-цикъл ”Лица от Бъдещето” и „Шестата раса”. Толкова много хора споделят за целебния ефект от картините ѝ. Толкова лица започват да светят на нейните редки изложби!

Всички, до които се е докоснала ръката на Петър Димков, съществено са променили живота си. Знам как, променяйки режима на живот на моя татко, той промени живота и приоритетите на цялото ни семейство. Точно така, с лекота и благост, големият Лечител променя  живота на цели поколения български семейства:

- Людмила Живкова - дъщерята на най-дългогодишния диктатор на България се превръща в знаменосец на българската култура. Организира детски асамблеи, става важен радетел на Единението на Света в името на Мира, Красотата и Любовта;

- самият ген. Иван Михайлов става вегетарианец и радетел на идеите за добростворство и природосъобразен начин на живот;

- проф. Огнян Герджиков, от неговорещо 5-годишно момче, се превръща в преподавател по право в СУ „Климент Охридски”;

- малкото отчаяно момиченце-джудже, Живка Ганчева, се превръща в блестяща актриса, най-добрият изпълнител  на Малкия принц.

Неизброими са примерите на известни учени, артисти и музиканти, дължащи здравето, следователно и успеха си, на Петър Димков, че сега много от тях с удоволствие и благодарност участваха в Юбилейния концерт по случай 130 години от рождението му. Скитайки из Родината ни, непрестанно се натъквам  на негови благодарни пациенти и последователи, които с радост споделят  преживяното и наученото.

И с каква радост установявам, преглеждайки публикацийте за съвременните открития на квантовата медицина,че всички те са само научни доказателства на „простичките Димкови правила”:

„Песента лекува! Усмивката лекува! Добротворството лекува! Правата и светла мисъл е основната база за доброто ни здраве!”

Всички можем да се ползваме от тези негови преводи на Божествените закони и тогава ще сме и здрави, и щастливи , и дълголетни! /Вече е научно доказано, че телата ни са изчислени за 120-годишен живот без проблеми./  Толкова е просто! Да опитаме заедно!

А за мен бе много важно да си отговоря на въпроса, как е успял Петър Димков да се справи във времето с толкова много препятствия и да остави такава светла дира в цялата ни Родина и в сърцата на хората?!

Сега вече знам – като верен Апостол той е отворил пътя на Духа в себе си, разпалил е Божията искра в сърцето си и се е превърнал в истински Българин! Това не е народност, а духовна титла! Остава всички да го разберем и да го прилагаме според възможностите си.

Заставайки пред духовния облик на Петър Димков, трябва само да замълчим смирено и сведем глави  с ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ !!!   

Статията е прочетена 12 пъти
Назад към брой 158Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2019