Парапсихологът Сергей Лазарев: Юда присъства в душата на всеки един от нас в брой 157

Парапсихологът Сергей Лазарев: Юда присъства в душата на всеки един от нас
Категория: Сърцето, душата

А в душите ни се случват трагедии, които не забелязваме.

Всяка ситуация има висша закономерност и е насочена към развитие. И ако се объркваме и за развитие считаме постигане на благополучие, вследствие на  крадeни от нашето съзнание способности, тогава сме близо до старостта. Това развитие ще се превърне в деградация, ние ще страдаме и ще бъдем тъжни.

А ако за развитие считаме умножението на способността да се обича, тогава слабостта и старостта не са пречка. Никой не може да ни отнеме способността да обичаме.

Състоянието на бързане е агресия към времето. Избликът на енергия никога не трябва да бъде насочен към убийство под формата на обида. Острата обида на любим човек, на съдбата, на неживата природа е много опасно.

Не харесвате света около себе си – променяйте го, не можете да го промените – променете себе си.

Ако искате да помогнете на начинаещ, работете до него; ако искате да помогнете на старец, работете вместо него; ако искате да помогнете на майстор, не пречете; ако искате да помогнете на глупак, самият вие сте глупак! Това означава, че човек с ограничен модел на света няма да чуе правилния съвет.

Юда присъства в душата на всеки един от нас. И   почти всеки ден в душите ни се случват трагедии, кои­то не забелязваме.

Животът без любов не означава нищо.

За съжаление, ние често разбираме това, като вече губим здраве, живот и съзнание. Но в нашия живот винаги има маяк, който никога няма да угасне, който винаги ще ни извежда от всяка безнадеждна ситуация.

Всяка болест е помощ и пречистване на душата. И колкото повече се концентрирате върху любовта, толкова по-лесно и бързо се случва това пречистване. За да премине Божественият импулс, е необходимо унижението на човека.

Аз определям доброто като хармония, а злото като излишък на  добро или липса на добро.

Болестта ни провокира към съжаление, което означава, че трябва да прео­долеем съжалението. Болестта ни провокира да сме недоволни от съдбата, което означава, че трябва да прие­мем съдбата си.

Не се отнасяйте към молитвата като към лекарство. Чакането на резултат – това вече е  зависимост. И винаги поражда претенции. Любовта към Бога лекува душата ни, но има свой ритъм и своя висша логика, а опитите ни да я контролираме е нежелателно и опасно.

По принцип единственият инструмент, с който Бог ни контролира, е чувството на любовта. Човек, който иска само да получава и не иска да дава нищо, е неизлечим. Взимащият е зависим. Зависимият се обижда. Обиждащият се – боледува.

Слабият се опитва да унищожи това, което не му харесва, силният се опитва да го промени.

Животът е колебаещ се процес между хаос и ред.

Редът често е по-опасен от хаоса.

Когато сте се дразнили на онези, които са се държали не в съответствие с вашите планове, нарушавайки вашата стабилност и представа за благополучие, вие дотолкова сте били зациклени в това, че първо е започнало разрушаването на ситуацията, а  след това и на здравето ви.

Обръщайки се към Бога, помолете за прошка за това, че сте абсолютизирали реда и сте предали това на потомците.

Чувство за  правота - това чувство прави всички виновни. Спрете да се смятате за прав във всичко, тогава виновните ще изчезнат.

Статията е прочетена 297 пъти
Назад към брой 157Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2019