А в душите ни се случват трагедии, които не забелязваме.
Всяка ситуация има висша закономерност и е насочена към развитие. И ако се объркваме и за развитие считаме постигане на благополучие, вследствие на крадeни от нашето съзнание способности, тогава сме близо до старостта. Това развитие ще се превърне в деградация, ние ще страдаме и ще бъдем тъжни.
А ако за развитие считаме умножението на способността да се обича, тогава слабостта и старостта не са пречка. Никой не може да ни отнеме способността да обичаме.
Състоянието на бързане е агресия към времето. Избликът на енергия никога не трябва да бъде насочен към убийство под формата на обида. Острата обида на любим човек, на съдбата, на неживата природа е много опасно.
Не харесвате света около себе си – променяйте го, не можете да го промените – променете себе си.
Ако искате да помогнете на начинаещ, работете до него; ако искате да помогнете на старец, работете вместо него; ако искате да помогнете на майстор, не пречете; ако искате да помогнете на глупак, самият вие сте глупак! Това означава, че човек с ограничен модел на света няма да чуе правилния съвет.
Юда присъства в душата на всеки един от нас. И почти всеки ден в душите ни се случват трагедии, които не забелязваме.
Животът без любов не означава нищо.
За съжаление, ние често разбираме това, като вече губим здраве, живот и съзнание. Но в нашия живот винаги има маяк, който никога няма да угасне, който винаги ще ни извежда от всяка безнадеждна ситуация.
Всяка болест е помощ и пречистване на душата. И колкото повече се концентрирате върху любовта, толкова по-лесно и бързо се случва това пречистване. За да премине Божественият импулс, е необходимо унижението на човека.
Аз определям доброто като хармония, а злото като излишък на добро или липса на добро.
Болестта ни провокира към съжаление, което означава, че трябва да преодолеем съжалението. Болестта ни провокира да сме недоволни от съдбата, което означава, че трябва да приемем съдбата си.
Не се отнасяйте към молитвата като към лекарство. Чакането на резултат – това вече е зависимост. И винаги поражда претенции. Любовта към Бога лекува душата ни, но има свой ритъм и своя висша логика, а опитите ни да я контролираме е нежелателно и опасно.
По принцип единственият инструмент, с който Бог ни контролира, е чувството на любовта. Човек, който иска само да получава и не иска да дава нищо, е неизлечим. Взимащият е зависим. Зависимият се обижда. Обиждащият се – боледува.
Слабият се опитва да унищожи това, което не му харесва, силният се опитва да го промени.
Животът е колебаещ се процес между хаос и ред.
Редът често е по-опасен от хаоса.
Когато сте се дразнили на онези, които са се държали не в съответствие с вашите планове, нарушавайки вашата стабилност и представа за благополучие, вие дотолкова сте били зациклени в това, че първо е започнало разрушаването на ситуацията, а след това и на здравето ви.
Обръщайки се към Бога, помолете за прошка за това, че сте абсолютизирали реда и сте предали това на потомците.
Чувство за правота - това чувство прави всички виновни. Спрете да се смятате за прав във всичко, тогава виновните ще изчезнат.