Закони за обръщение на Свободните пари
Нека сега разгледаме Свободните пари по-отблизо. Какво може да прави с тях техният притежател или държател? На 1 януари стойността на пазарите, магазините, службите за разплащане, обществените хазни и съдилищата е 100 долара, а на 31 декември е само 95 долара. Това ще рече, че ако държателят на банкнотата възнамерява да я използва в края на годината да заплати 100 долара за менителна полица, фактура, или съобщение за данъци, той трябва да добави към банкнотата 5 долара.
Какво е станало? Станало е само това, което става с всяка друга стока. Точно както всяко яйце устойчиво и бързо тръгва от икономическата концепция „крах” и не е сравнимо с нея при извършване на процес на гниене, по подобен начин отделната доларова банкнота се носи далече от това, което доларът представлява в паричната система. Като парична единица доларът е постоянен и неизменен, той е основа за всички изчисления; но доларът като паричен знак е само отправната точка на общото с това. Нищо по-различно не се е случило от това, което се случва с всичко около нас. Видът, концепцията е непроменена, но индивидът, представителят на вида, е смъртен и устойчиво се движи напред към разтрогване. Всичко, което е станало, е отделянето на обекта за размяна от паричната единица, на индивида от вида, и подчиняването на парите на закона за раждането и загниването.
Държателят на такива опасни пари ще внимава и ще ги пази, точно както търговецът на яйца ще внимава и пази яйцето, колкото трябва дълго. Държателят на новите пари неизменно ще се стреми да предаде на друг загубата, въведена от притежаването им.
Но как може да го направи? Продавайки продуктите си, той е влязъл във владение на такива пари. Принуден е да ги приеме, макар добре да знае за загубата, която може да му причини притежаването им. Продуктите му са предназначени за пазара, принуден е да ги размени, а размяната при дадените условия би могла да се извърши само чрез посредничеството на парите. Свободните пари обаче са единствените пари, произведени от държавата. Затова той е принуден да приеме тия омразни Свободни пари в замяна на продуктите си, ако иска изобщо да разполага с пари и да достигне до целта на своя труд. Навярно той би могъл да отложи продажбата, да речем, докато почувства незабавна нужда от други блага, но междувременно собствените му продукти би трябвало да се развалят и да станат по-евтини. Чрез намаляване на количеството и разваляне на качеството на продукта му и чрез разходите за склад и грижи, би могъл да си навлече загуби, по-големи от тези, доведени от притежаването на пари. Той ще бъде под напрежение, затова приема новите пари, и това напрежение е причинено от естеството на собствените му продукти. Сега е притежател на пари, които устойчиво се обезценяват. На свой ред той ще намери ли купувач, ще намери ли някой, който да желае да прехвърли върху себе си загубата, възникваща от притежаването на такива пари? Единственото лице, което ще приеме тези „лоши” нови пари, е някой, който подобно на него е под напрежение - някой, който е произвел стоки, обезпокоен е, че разполага с тях, и иска да избегне загубата, присъща на притежаването им.
Тогава в самото начало отбелязваме забележителен факт, а именно, че купувачът има лично желание, възникнало незабавно от притежаването на пари, да ги прехвърли на притежател на стоки и че това желание е равно по сила на силното желание на продавача да прехвърли стоките си на купувача. Печалбата от незабавното извършване на сделката е еднаква и за двете страни и, разбира се, ефектът е, че при спазаряването за цената купувачът вече не може да се позовава на неуязвимостта си (златото) и да заплашва да си отиде, ако продавачът не се подчини на условията му. И купувачът, и продавачът са зле въоръжени, всеки има същото спешно желание да направи пазарлъка. При такива обстоятелства очевидно условията на спазаряването ще бъдат честни и сделката ще се ускори.
Превод от английски:
Георги Е. Андреев