6 месеца от смъртта и 76 години от рождението на Христо Танев в брой 156

6 месеца от смъртта  и 76 години от рождението на Христо Танев
Категория: Сърцето, душата

Свободата е възможна единствено чрез Силата на Възкресението и Възраждането в Духа

Христо Танев също бе духовно възроден чрез неговите дарби за прозорливост, както и чрез обичта му към нас и нашата към него.

На 21 септември, по случай 6 месеца от смъртта на големия българин, родолюбец, художник-хералдик  и будител Христо Танев, в Стара Загора се организира Възпоменателна изложба с негови творби. Роден преди 76 години на есенното равноденствие /21.09./, той си отиде на пролетното равноденствие /21 март/. И сега пак на есенното равноденствие отбелязахме 6 месеца от кончината му. Душата му, както е видно, е избрала тази равновесна хармония за своя характеристика, за да битува в нея, да води и нас към нейните богати сътворителни потенциали. Шестицата е посятото от Христо духовно семе в нашите души, а в бъдеще ще чакаме тя да се обърне в Девятка и то да прорасне, да даде богати плодове!

Няма смърт за Христо Танев, щом нашият приятел продължава да живее в нас чрез будителското си  слово, чрез своите проникновени художествени и хералдически произведения. С тях оставаме завинаги с него.Но най-вече чрез взаимната ни обич.

И, неслучайно, възпоминанието за Христо стана точно  в навечерието на Деня на българската независимост. Да, този ден беше празник за Христо и за неколцина други, защото той и приживе битуваше не само в историческата независимост, а и в духовната, социалната... Защото не беше затворник в капана на матрицата, на реалността-шаблон и клише. Не беше зависим от обусловености и привидности. А беше изцяло свободен, независим, непривързан  към каквото и да било, осъзнавайки, че няма нещо  по-важно от друго такова. Че в контекста на безкрайността всяка малка или голяма структура е еднакво важна частица от и за Цялото.Частица от чиста енергия и осъзнаване, изпълнено с изумление пред безкрайния Живот.

Христо Танев беше истински шаман в своето битие, какъвто, без съмнение, е сега и в инобитието си, живееше в своя модалност, последователност, конструираше го със свои схеми и категории. Сам конструираше и енергията си, разширяваше я до предела, който сам си беше избрал, преди да се слее с Безкрайността. Дори знаеше кога ще попадне  там, защото умееше да фиксира вниманието си върху нея. Древните шамани са наричали този метод за придобиване на желания порядък Сталкинг. Вероятно е знаел, няколко дни преди това, че е прескочил още тук „чертата”, разделяща го от нея, защото беше посочил пред свои близки деня на „скъсването” си с този свят. Явно, също като шаманите, е познавал онова просветляване-горене, наричано „Огънят отвътре”, „алтернатива” на У-мира-нето. Тоест, преждевременно отиване в Мира и Сияйната Тишина. Затова последното му изражение беше  спокойно, ведро, дори усмихнато.

Най-много ме възхищаваше в Христо това че не пренебрегваше ничие познание, дори и когато звучеше недоказуемо, наивничко, доверяваше се и на първичните познания, които  сме наследили от нашите деди и прадеди. Знаел  е, че всичките тези интуитивно събудени познания в мозъка, в душата  ни, които са на два милиона години и винаги можем да ги ползваме. Както и на усета му, че ако потискаме този познавателен дар, това ни разболява от най-тежките болести.

Така че Христо беше направил приживе своята еволюционна крачка-скок към живот в Свободата, осъзнавайки истинската смърт като спиране на растящото осъзнаване. Затова си отиде от нашия свят с усмивка, грижа за другите и завет да продължаваме да бъдем непрекъснато търсещи Истината. Да битуваме в истинската реалност, тази в нашето вътрешно, съвършено битие, в което е целият свят, в нашия висш Аз. Да търсим всичко там, за да могат силите ни да растат, да ставаме едно с Бога, да се извисяваме до своето Себесъзнание, до будността в Светлината.

Христо Танев беше убеден и в урока, опита, оставен  ни от нашите прадеди, че Свободата е възможна единствено чрез Силата на Възкресението и Въз-Раждането в Духа. И че само в тази Светлина може да има свобода от смъртта, тлението, нечестието, невежеството, от неволите... Че можем да придобием още тук, в този свят, тази Сила Свише  в нашето  СебеСъзнание.

И духът му успя да ни го припомни точно в навечерието на Деня на българската независимост. Успя отново да ни насърчи да съхраняваме и спазваме Бащиния Закон на Божията Истина и да работим неуморно за неговото изпълнение в цялата му сила и слава!

Статията е прочетена 571 пъти
Назад към брой 156Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2019