От начина, по който ползвате Google, Фейсбук и сие, зависи колко „следи“ оставяте след себе си. Интернет-търсачките и социалните мрежи знаят за вас повече, отколкото родната ви майка. Ако не вярвате, прочетете това!
Джеф Хамербахер, един от програмистите във Фейсбук, беше казал, че най-добрите мозъци от неговото поколение мислят само как да примамят хората към рекламите във Фейсбук и беше нарекъл това развитие трагично.
Ако продължавате да се чудите как така в браузъра ви моментално се явяват настойчиви оферти за застраховка живот - веднага, след като сте започнали да тренирате някой рискован спорт, или пък спецслужбите започнат да проявяват интерес към вас, след като в Google сте потърсили информация за радиоактивни вещества, явно не сте запознати с наличието на някои функции, за които ще стане дума по-долу.
70-те шпиони на Google
Концернът Google предлага повече от 70 различни продукта, сред които Google-браузър, Google-поща, Google-търсачка, Google-преводач, системата Андроид и т.н. Почти всеки от тези продукти събира информация за потребителите.
Как става това?
Да предположим, че ползвате браузъра Google Chrome и сте влезли в сайта на някой онлайн-магазин, превключили сте на предпочитания от вас език, посочили сте града, в който живеете, и сте избрали търсения от вас продукт, например сокоизстисквачка. След това се случва следното: сайтът предава на браузъра чрез т.нар. бисквитки информация за вашите предпочитания, например: Николай от София иска да пие прясно изстискан плодов сок.
След като знае от какво се интересувате, Google "продава" тази информация на рекламодатели. Защото е твърде възможно Николай да проявява интерес също и към здравословно хранене или към нови кухненски електроуреди. След това Youtube, който също е част от империята Google, започва да ви бомбардира с реклами на тема спорт и здравословно хранене и да ви препоръчва да си купите нещо - например тостер на ниска цена. И всичко това става само въз основа на информацията, която сте подали чрез една-единствена ключова дума, въведена в търсачката.
Освен това Google събира информация и за компютърното ви устройство, за операционната му система и интернет-връзка. За да узнаете, какво знае за вас Google, вижте тук:
Google регистрира и всяко ваше действие - дали слушате музика, търсите адреси, гледате карти и т.н.
Събирането на информация във Фейсбук също става с помощта на "бисквитки". Ако натиснете "харесвам" или "сподели", Фейсбук веднага регистрира посещението ви, дори и да сте излезли от социалната мрежа. Фейсбук обаче се стреми да Ви задържи колкото се може по-дълго време в мрежата си и използва за това "хватки" като бутона "харесвам", посещения на други сайтове, лични данни и информация за приятели.
Фейсбук знае за вас повече, отколкото би ви било приятно
Един пример: разполагайки със списък на вашите приятели, Фейсбук знае, че скоро баба ви от Самоков има рожден ден. Няколко дни преди събитието започват масирано да ви бомбардират с реклами на фирми, които доставят цветя по домовете. А ако сте решили да отидете на парти по случай Хелоуин (31 октомври), и сте се информирали в мрежата къде можете да празнувате, гответе се за реклами на карнавални костюми за Хелоуин. В тази връзка е интересно да се запитаме защо Фейсбук закупи платформата за кратки съобщения (месинджър) WhatsApp през 2014 година, при положение, че си има собствен месинджър. Как точно приложението носи печалба на собственика си е неясно, тъй като то остава безплатно и не излъчва реклама. Но би трябвало да ни алармира това, че приложението има достъп до камерата и микрофона на устройството (същото важи впрочем за Фейсбук и Google) и обменя данни с компанията-майка.
Каква информация се събира за вас зависи от това как ще влезете в социалната мрежа - с протокол за шифрована комуникация в компютърната мрежа ("https") или със незащитен протокол ("http"). В първия случай интернет-доставчикът вижда само това, че сте в мрежата, но не и какво правите в нея - дали четете нещо, гледате видео и т.н. Ако обаче влезете на сайта с протокол "http", тогава доставчикът знае всичко, което вършите в мрежата. Поради тази причина много хора предпочитат да пазаруват в интернет със защитения протокол "https".
Интернет-доставчикът не съхранява самите файлове, а записва само информациите за отделните действия на дадения потребител. Информациите се съхраняват за нуждите на държавните органи, които провеждат оперативно-разследваща дейност или гарантират безопасността на страната. Онези потребители на интернет, които се безпокоят за защитата на своите данни в мрежата, ползват VPN или браузъра Tor, който шифрова всички търсения на абоната. Само че подобни лица моментално се оказват съмнителни за правоохранителните органи.
Източник: www.dw.com