„Закон за елита” и правилото 80/20 в брой 156

„Закон за елита” и правилото 80/20
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

Правилото 80/20, официално наричано “Закон на Парето”, “Принцип на Парето”, а понякога и “Закон за елита” гласи, че за много събития приблизително 80% от резултатите се дължат на 20% от причините.

“Във всяко общество, 20% от хората произвеждат 80% от ползите и печалбите. На другия край на кривата, 20% от хората създават 80% от проблемите и загубите.

Това е глобалната гледна точка на Закона на Парето. Може да се интерпретира и в по-микро мащаб, като му се придаде следното значение: „във всяко едно начинание, 20% от вкараните ресурси в проект допринасят за 80% от изходния резултат.“

Този закон може да се интерпретира също така за целите на Управление на контрола или Управление на Риска, както следва „По-рядко срещаните явления предизвикват най-големи проблеми“ или „относително малък брой възможни причини обикновено предизвикват мнозинството на проблемите или дефектите“

При дадени алтернативни разпределения на ресурсите и определен брой участници, ако не е възможно действие, при което пазарното положение на поне един участник да се подобри, без това да доведе до влошаване на пазарното положение на друг негов конкурент, това се нарича „ефективност на Парето“ или ефективност на разпределението. „Ефективността на Парето“ е всъщност икономическата ефективност, която се различава от техническата.

За техническа ефективност в икономиката се говори, когато при пълна заетост и потенциален обем на производството, нарастването на произ­ведените количества от дадена стока стават винаги за сметка на произведените количества от друга стока.

Фундаменталният икономически проблем „Как да се произвежда?“ се свежда до постигане на техническата и икономическа ефективност, пълна заетост на ресурсите и потенциален обем на производството.

 

Социологията като „чиста“ наука

Основната предпоставка, от която Парето тръгва при изграждането на своето понятие за така наречената от него „чиста“ наука, е „интуиция­та“, че съществува „самоконструираната“ обек­тивна реалност.

Става дума за нещо добре известно в общи линии: явленията имат обективен и субективен аспект.

Особеното в гледната точка на Парето е свързано обаче с безкомпромисното отхвърляне на каквито и да е философски понятия за обек­тивно и субективно и за философията изобщо, която също така безкомпромисно се обявява за чужда на истината наука, за „ненаука“.

Според Парето строгата, чистата, истинската наука е винаги експериментално базирана и нейните истини трябва да бъдат експериментално проверими, верифицирани или фалшифицирани. От научните твърдения се изисква да са строго логични и логично свързани помежду си.

При изграждането на понятието си за социологията като „чиста“ наука, т.е. като свободна от философия, ценностна обвързаност и спекулативни теории, Парето, както бе казано, има за образец рационалната механика. Принципът на експерименталност се поставя в най-тясна връзка с принципа на рационалност.

Замисълът на Парето е да изгради социология­та като една експериментална и пределно рацио­нална наука.

От гледна точка на Парето социологът трябва да стои на гледната точка на съвършено обективен наблюдател и експериментатор и всички негови разсъждения да почиват твърдо на опита и да бъдат докрай съобразявани с железните правила на логиката.

 

„Логически“ и „нелогически“ действия

Парето определя човешките индивиди като „молекули“ на обществото. Като емпирични факти човешките действия са така да се каже изолирани.

Логико-експерименталната социология на Парето разпределя човешките действия в два класа. Единият клас се образува от т. нар. логически действия, а другият – от нелогическите действия. Всяко действие протича по определен начин и има един или друг резултат. Възможно е дадено човешко действие да има по същество положителен или отрицателен завършек.

Родовете и видовете човешки действия Парето представя синоптично с таблица в своя „Трактат по обща социология“.

При логичните действия се постъпва по подобие на действията в логико-експерименталната наука. Парето посочва редица сфери, в които логичните действия преобладават. Такава област е икономическият живот. Действията на икономическия човек са рационални, логични. Социологът Парето твърди по категоричен начин, че в обществото преобладават нелогичните действия.

Парето изтъква, че в много случаи нелогичните действия се дължат на най-обикновено невежество, на отсъствие на рационални знания, на неразвитост на рационално-експерименталните науки. Първо изобилстват случаи и практически ситуации, при които иначе твърде „просветен“ човек е принуден да действа, без да има време и възможност да обмисли рационално не само всички конкретни обстоятелства, но и тези, които са най-важни. Второ хората използват рацио­налните си знания само, за да прикриват, да придават логично, рационално лустро на своите нелогични действия. Теорията на Парето е едно от най-решителните противопоставяния на мисловната традиция, която идва от епохата на Просвещението. (Със съкращения)

Източник: magnifisonz.com

Статията е прочетена 665 пъти
Назад към брой 156Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2019