9-ти септември, руските шпиони и истината „Защо така обичаме да ненавиждаме Русия” в брой 156

9-ти септември, руските шпиони и истината „Защо така обичаме да ненавиждаме Русия”
Категория: Сърцето, душата

„Русофобията или русофилията не зависят от системата, която управлява Русия, отношението към тази страна зависи от това дали Русия се чувства мощна или не“. Това заяви в предаването „12+3“ (БНР) швейцарският журналист и общественик Ги Метан, автор на книгата „Западът и Русия. Хилядолетната война“.

„Първата мотивация да напиша такава книга беше лична, защото през 90-те години с моята съпруга решихме да осиновим руско момиче. Това ми помогна да се отърся от предишните наслагвания от моите възпитания, защото бяхме възпитавани с образа на лошата Русия. Впоследствие като журналист този интерес към Русия ми помогна да погледна обективно какво става в реалността на тази страна“.

Ги Метан иска да стигне до корените на русофобията: „Всичко започва от схизмата, от разделянето на църквата на католическа и на православна. Досега това чувство и отношение към Русия се базира върху тази матрица - разделянето на християнството на две течения“.

По думите на Метан Западът започва да разбира, че може да бъде приятел с Русия, наблюдавайки общия възход на Китай, плашейки се от възможния алианс между Русия и Китай.

На 15 септември 2019 г. в БТА се проведе VIII Национален дискусионен форум БРОД ЗА МИР „Защо така обичаме да ненавиждаме Русия“. Представяме Ви извадки от изказването на специалния гост във форума г-н Ги Меттан (Швейцария):

Във връзка с участието ми в събитията на Копринка, арестите и репресиите срещу вашите журналисти и интелектуалци – за мен е важно да подкрепя свободата на словото. Независимо от контрастните мнения, които могат да бъдат изразени в една демократична държава, каквато сте заявили, че сте, трябва да има възможност тези мнения да бъдат изказвани свободно, без белезници на ръцете и без да е нужно да се оправдаваме за позицията си.

събор копринка

Бях приятно изненадан от спонтанната и прия­телска атмосфера, съвсем не агресивна, в която аз можах да изразя русофилските си нагласи и настроения, което е абсолютно легитимно. Като чуждестранен наблюдател аз изразих свободно моите убеждения, като с това не се намесвам във вътрешните работи на никоя страна.

За мен България е едно откритие, успях да се докосна до Шипка, до вашата история, до Копринка – мястото, събрало толкова много хора, с една вяра и единни нагласи към Русия.

събор копринка

Защо западните медии толкова мразят и затова винаги очернят Русия и я смятат за причината на злото у нас на Запад, т.е. защо тя винаги е била представяна за враг?

Това е професионалният ми мотив да направя своето изследване, което носи подзаглавието „ЗАЩО ТАКА ОБИЧАМЕ ДА НЕНАВИЖДАМЕ РУСИЯ“. А личният – осиновяване на руско дете и внушения образ на лошата Русия в моето детство. И реших да разбера механизма на зараждане на това чувство, да разкрия корените му.

Разрових историята на медиите още от древността и стигнах до преди 1000 год., когато единното християнство изживява схизмата – разделянето между християни на западни християни, на католици (праведните, истинските) и православни (ортодоксалните, изконните) и стигнах до извода, че всичко е започнало с борбата за власт и надмощие – от това желание за надмощие се е породило желанието за елиминиране на противника/врага.

Чрез чувството за страх пред една силна и мощна Русия се ражда и култивира митът за страшната, дива, агресивна Русия. От там избират първичните, типични средства на деформиране на информацията – дезинформацията, лъжите,. fake news /лъжливите новини/.

Във Франция измислят и първата фейк нюс, от която през XVIII в. започва русофобията. С т.нар. завещание на Петър I, според което „историческото мислене на всички царе (а те са били наричани така само в Русия) – това е да завладеят Европа“. Това т.нар. завещание, което никога не е било писано от Петър I, е „оправданието“ на Наполеон да тръгне да завладява и граби Русия. Правя една аналогия с нашия век – американците също си търсиха и намериха същото оправдание и чрез „фейк нюс“ за химическо оръжие бомбардираха Ирак.

Изведох една историческа закономерност: бившите съюзници се обръщат на 180 градуса и стават заклети врагове в зависимост от моментния им геополитическия интерес.

Като примери мога да посоча Франция от края на XVIII в. – до края на XIX в. е русофобски настроена. След Първата и Втората световни вой­ни стават русофили. Англия е русофилска до войната с Наполеон (преди те са били съюзници на руския император срещу Наполеон до 1815 г.). След 1917 г., изплашени от нарастващата мощ на Русия, се обръщат на 180 градуса и стават яростни русофоби. Превеждат на английски завещанието на Петър I и лансират английската русофобия на базата на тази фейк новина, съставена от техните бивши „кръвни врагове“ французите.

САЩ никога не са воювали с Русия или СССР. Между 1941-1945 г. те са съюзници и имат най-приятелски връзки. Това е, защото и САЩ, и СССР са двете големи страни победителки във Втората световна война. РСФСР започва да се възправя от войната, развива ядрена промишленост. За САЩ това е непоносимо и за 3 месеца обявяват Студена война. Влизат в сила познатите методи – очерняне, отричане, елиминиране на станалия противник бивш съюзник. Идват на „помощ“ изкривяване на историческите факти, че Америка е освободила Европа от нацизма: изгубила е 200 000 войници и 200 000 в Япония. Да, но СССР е изгубил 26 милиона и ако искаме да бъдем все пак справедливи, трябва да признаем тези цифри.

Но ако след войната във Франция (която беше станала русофилска), попитате хората „Кой освободи Европа от нацизма?“ – всички ще ви кажат „Разбира се, СССР“, а сега 90% от европейците ви отговарят САЩ. Защото са настроени от „ЛЪЖЛИВИТЕ НОВИНИ“ – да отричат историческите факти и да повтарят лъжи, т.е. имаме налице един исторически факт: исторически ревизионизъм с цел промяна и манипулиране на колективното съзнание.

Що се отнася за Европа – Старият континент в контекста на досегашната си подчиненост на САЩ – с поддържане на русофобията като настроение – отрича една част от своята собствена история, отрича част от себе си. Тъй като славяните, славянските страни и Русия са част от Европа. Не внушавам идеята да се интегрира Русия в ЕС. Но поне едно партньорство, сътрудничество, а не тази настървена озлобеност, коя­то избухва всеки път, стане ли дума за Русия.

...

Тук извеждам един голям концептуален проблем: ЕС трябва да си върне своята суверенност, независимост, оттам и сила, вместо да търпи да бъде „съюзник“, но всъщност „подчинен васал“ на трета сила, дори ако тази „сила“ изглежда привлекателна и симпатична.

В този контекст ще отговоря на поставените въпроси и дали предложението на Макрон е реалистично – време е ЕС да се обърне към Русия и да я интегрира в Европейския контекст на отношения.

Има някаква надежда… както казах преди, в историята си Франция е била ту русофобска, ту русофилска. Макрон издига идеята, че е по-добре с Русия да станат отново съюзници, отколкото врагове, още повече, че Тръмп съвсем не ги устройва…

Италианците също биха могли да изиграят положителна роля в този процес – те никога не са били русофоби в историята. Те са познавали много по-добре славянските народи, гърците, православните народи и винаги са намирали начин да сътрудничат с Русия, дори и днес.

Относно евентуална ядрена война и заплахата за страната ви – България е малка, точно както и Швейцария, която трябва да съществува и взаимодейства с по-мощни съседи, но и да запази своята независимост, като остане господар на собствените си решения! Тя трябва сама да избира собствената си съдба, а не да приема да ѝ бъде налагана отвън. В съвременния контекст на България се правят опити да бъде наложена същата роля, както направиха с  Черна Гора – исторически винаги близка и сътрудничеща с Русия.

Но точно тук изкристализира големият американски маньовър: да се пречупят, да се скъсат цивилизационните връзки между исторически близки славянски, православни народи /стари връзки, съюзнически и приятелски/, да бъдат наложени трансформирани в бъдещи противници и врагове. Черна Гора – те успяха... Следваща в листата на „чакащите“ е България.

Аз не съм срещу САЩ! И не в това е въпросът. Но Вие трябва да запазите своята автономия, самостоятелност при взимане на решения. Не трябва сами да бързате „да влизате в устата на звяра“.

В крайна сметка – вие сте тези, които взимате решения, вие решавате. Ако просто откажете да инсталирате чужда военна база – просто отказвате, не разрешавате. И какво толкова страшно ще стане? От какво „наказание“ се страхувате? Това си остава вашият избор. Да, изборът е сложен, но вие все още имате избор! И той е ВАШ!

...

И ние, като европейци, България и Швейцария включително, мисля, че нашата роля е тази да кажем – Ние не трябва да бъдем в подчиненост на единия лагер срещу другия. Ние трябва да останем самите себе си и да играем тази роля на мост, за да намерим общия изход и да бъдем БРОД.

Благодаря ви, българи!

Със съкращения

Статията е прочетена 977 пъти
Назад към брой 156Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2019