Българското възраждане: формиране на структурата на българското културно-историческо наследство и генезиса на българската библиография в брой 155

Българското възраждане: формиране на структурата на българското културно-историческо наследство и генезиса на българската библиография
Категория: Изкуство, култура

Оформянето на структурата на българското културно-историческо наследство през Възраждането и зараждането на българската библиография са проблематика с безспорна актуалност, доколкото именно в онази динамична епоха се залагат устоите на българската национална идентичност.

Прави впечатление богатата историографска осведоменост на Атанас Панчев, свидетелство за която са ползваните 182 български и чуждестранни научни публикации. В изследването си той е приложил модерен интердисциплинарен подход и подходяща научна методология за обработване и творческо използване на автентични източници и специализирана литература. Проучването е написано увлекателно и интелигентно.

Епохата на Българското възраждане е привличала отдавна творческите усилия на най-талантливите български учени от всички поколения. Би могло дори да се създаде усещането, че тя вече е достатъчно проу­чена. Докато всъщност все още съществуват недостатъчно изследвани процеси, явления и събития, а без дължимото научно внимание са оставени известни исторически персони. Явно добре схванал това, авторът е избрал два научни проблема, които все още очакват своите първи сериозни изследователи: формирането на структурата на българското културно-историческо наследство и генезиса на българската библиография. Изследователските усилия на Атанас Панчев в тази посока безспорно допринасят за изясняването на тези проблеми.

Своето проучване Панчев е основал на многобройни изследвания на историци, историографи, културолози, литературоведи, философи, журналисти и други учени, което му е разширило погледа, обогатило е неговия подход, като му е спестило и излишни претенции за мащабни научни открития. Неговите наблюдения и анализи за зараждането на интереса към българското културно наследство, на усилията за неговото издирване, опазване и защита, на оформянето на основните елементи на неговата структура, са безспорна иновация и в тази посока съзирам втория му научен принос.

Авторът е разкрил основните организационни центрове на българите в чужбина, които се стремят да придадат организиран характер на усилията в тази област – Одеския културен кръг около Васил Априлов, вестниците на Георги Раковски и на Петко Славейков, Добродетелната дружина на братя Георгиеви в Букурещ, Цариградската българска община, Българското книжовно дружество в Браила и други, които са привличали вниманието на изследователите, но този аспект на дейността им за първи път е откроен от  Панчев и това е негова научна заслуга.  

Интерес представляват онези страници, в които е показан стремежът на българската буржоазия и на възрожденската ни интелигенция към модерна организация, управление и социализация на родното културно-историческо наследство чрез частното колекционерство, първите читалищни музеи и първите български изложби в чужбина – една страна от тяхната дейност, която досега е разглеждана фрагментарно в българската историография, докато в настоящото изследване е получила доста по-пълно отражение.

В хода на своето изследване колегата Панчев е проявил специален интерес към  възникването на българската библиография и на този терен е реализирал един от най-убедителните си научни приноси – в сравнение със западноевропейската традиция, българската специфика е потърсена и открита в условията на чуждото политическо и духовно потисничество, принудителното книгопечатане в странство, късното формиране на българската наука, голямото значение на чуждите културни въздействия и пряката връзка на зараждащата се библиография с журналистиката. Същевременно авторът е показал как с времето оформящата се българска възрожденска библиография постепенно се пренастройва в руслото на улегналата европейска традиция.

Трудът на Панчев е от полза за разгръщане на нови изследвания в тази област, може да намери приложение в университетската преподавателска работа и би бил полезен за работата на институциите и гражданските организации, занимаващи се с българското културно-историческо наследство, както и на изследователите на българската библиография.

Смятам, че авторът е създал един оригинален научен труд по съществените проблеми на културно-историческото ни наследство и на формирането на българската библиография през епохата на Възраждането.

Рецензия

на проф. д.ист.н. Андрей Пантев

Статията е прочетена 1355 пъти
Назад към брой 155Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2019