Давид Енгелс: Упадъкът на Запада не е случайност в брой 155

Давид Енгелс: Упадъкът на Запада не е случайност
Категория: Сърцето, душата

Ситуацията е сериозна: постепенно изчезва не просто един политически, икономически и обществен модел, но и всичко това, което в продължение на хилядолетия беше „Западът“. Това не е някакво незначително произшествие, което може да отбележим мимоходом и след това да продължим по-нататък. Масовият упадък на Европа като цивилизация е истинска историческа трагедия, която засяга всички нас, не само като общество, но и като индивиди. Лично аз страдам неимоверно от бъдещия край на западната цивилизация, която обичам от цялото си сърце. Знам, че в тази си тревога далеч не съм сам, макар, че все още много съвременници не осъзнават напълно сериозността на тези промени или не се решават да си направят съответните изводи от тях. Именно за тях написах тази книга, в която искам да споделя своите мисли за това как ние, обичащите Запада, неговата история, наследство и традиции, можем да останем верни на убежденията си и да ги предадем на потомците си в пост-европейския свят". Това казва в интервю за "Фигаро" историкът Давид Енгелс, преподавател в Института "Заходни" в Полша и в Свободния университет в Брюксел.

-  Вашата книга „Какво да се прави? Живот с упадъка на Европа“ (Que Faire? Vivre avec le déclin de l’Europe) е по-скоро лично преживяване, отколкото политическо есе.

Припомняте аналогията между сегашния упадък на западния свят и упадъка на гръко-римския свят, който разглеждате в една от предишните си книги. На какво се основава това сравнение?

- Както пишат и други историци, като Освалд Шпенглер и Арнълд Тойнби, упадъкът на Запада съвсем не е случайност, той се вписва в логиката на историята, която вече е видяла възхода и падението на множество цивилизации. В книгата ми „Упадък“, която наскоро бе преиздадена в джобен формат, се опитах да покажа доколко днешната криза в Европа напомня кризата на Римската република от I век, когато, обхваната от безпрецедентна политическа, икономическа, демографска, етична и социална криза, тя е раздирана от вътрешни бунтове, прерастнали в истински граждански войни, преди републиката да се превърне в авторитарна държава, овладяла, разбира се, положението, макар и с цената на драстично ограничаване на политическите свободи и на културен застой. Убеден съм, че в близките две десетилетия и нас ни очакват такова развитие и мога само да приканя читателите да се подготвят за тези събития.

- Изтъквате факта, че малцина се осмеляват да говорят за „упадък“. Но не се ли страхувате, че самото говорене за "упадък" може да повлияе на ситуацията?

- Това е като в медицината: бихте ли искали да се лекувате при лекар, който ще лекува рака ви като хрема, от страх от психосоматичното въздействие върху реалната ситуация? Преди всичко вярвам, че честността към самата себе си трябва да бъде висша добродетел на всяка уважаваща себе си цивилизация. Умишленото премълчаване на истината за културните процеси в сегашния момент, било то масовата имиграция, застаряването на населението, ислямизацията, изкуствения интелект, разпада на националните държави, саморазрушаването на образователната система, огромното изоставане на Европа от Китай и превръщането на демокрацията в технокрация, е акт на върховно предателство с трайни последици. Защото, когато истината, т.е. все по-необратимата същност на този процес стане явна, ще рухнат и последните остатъци от доверие към нашата политическа система и солидарността между различните социо-културни групи в нашето общество. Само честният и хладнокръвен анализ на днешната ситуация може да ни помогне да определим кое е полето ни за маневриране, което все повече се стеснява, и да се опитаме да предвидим необходимите реформи за спасяването и стабилизацията на това, което е останало от нашата цивилизация, както впрочем много точно отбеляза Мишел Уелбек в оценката си за моята книга.

- Брекзит ли бъше първият конкретен знак за разпада на Европа, който описвате?

- Честно казано, аз все още не съм убеден, че Брекзит ще се състои, макар че назначаването на Борис Джонсън може да промени ситуацията. Но не трябва да бъркаме „Европа“ и „Европейски съюз“: векове наред Западът е бил политически и културно по-сплотен отколкото днес. Изчезването или трансформацията на Европейския съюз по никакъв начин не би означавало разпад на Европа като цивилизация.

Този разпад идва главно отвътре, а не отвън. Унищожаването на традиционното семейство, културният релативизъм, историческият мазохизъм, политически коректното мислене, склонността да се цензурира всяко неприятно мнение, замяната на хомогенни и следователно обединени общности чрез съчетание от групи, търсещи само собствена печалба, социалната поляризация, цинизмът, с който всички представи за абсолютна истина се заменят с договорени „компромиси“ - това са истинските причини за разпада на Европа. Политическите събития, които виждаме днес - превръщането на Европейския съюз в основен защитник на това, което току-що изброих, както и готовността не само на британците, но и на „популистите“ в цяла Европа да пожертват европейското единство, за да защитят поне собствената си идентичност - са само плачевните последици. Защото истинският отговор идва от другаде: Западът може да стабилизира сегашния си упадък, само ако се върне отново към корените си и остане единен и обединен. За съжаление, това послание ще бъде чуто, когато е твърде късно.

Източник:  „Фигаро"

glasove.com

Статията е прочетена 355 пъти
Назад към брой 155Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2019