11 август (23.08 по нов стил) 1877 година е повратен за хода на Руско-турската война. В продължение на няколко дни армията на Сюлейман паша опитва да превземе прохода Шипка. Целта на турското военно командване е неговите бойци да преминат Стара планина, за да се съединят с войските на Мехмед Али паша. Заедно те трябвало да подпомогнат отбраняващия Плевен Осман паша, а после да изтласкат обратно руснаците зад Дунав.
Така битката на Шипка се оказва ключова във войната. За отбраната на прохода е сформиран така нареченият Шипченски отряд. Новата бойна единица се състои от 7500 руски войници и български опълченци. Тя разполага с едва 27 оръдия. Начело на отряда е командирът на българското опълчение генерал-майор Николай Столетов. Срещу тях настъпва Централната османска армия с 27 000 войници, 48 табура, 16 конни ескадрона и 48 оръдия.
Сюлейман паша насочва войската си към Шипка на 20 август 1877 година. Атаките започват на следващия ден през нощта. Частите от колоната на Реджеб паша се придвижват към вр. Малък Бедек и около 7 часа сутринта превземат руските постове, изграждат позиция и разполагат там батареята си. Към 8 атакуват руските позиции на връх Свети Никола. Нападението е отблъснато от пехотата и Стоманената батарея.
На 22 август Сюлейман паша изненадващо не предприема нова атака. Той използва времето, за да организира подробно разузнаване и да изработи план за действие на следващия ден. Османските сили инженерно подготвят заетите изходни позиции. Монтират нови артилерийски батареи на първата площадка под Орлово гнездо.
На 23 август 1877 година е решителната битка в прохода. Под връх Шипка и на Орлово гнездо противниците са на метри едни от други. Турската атака започват около 4 часа сутринта с артилерийски огън. Около 10 ч. Сюлейман получава и свежо подкрепление, а целта изглежда постигната. Към обед обаче турските атаки са отбити, но положението на защитниците на прохода остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент.
По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях политат трупове. В последния момент идва помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия, с което османлиите са отблъснати.
Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да изпълни стратегическия си план.
По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци. Противникът губи над 8200 души. Турците минават към отбрана, което е повратен момент във войната за освобождението на България.