„Булгар“ е на всяка крачка, а местните се кланят пред син на хан Кубрат в брой 153

„Булгар“ е на всяка крачка, а местните се кланят пред син на хан Кубрат
Категория: История

Широко разпространена е легендата, според която преди смъртта си хан Кубрат събрал синовете си Баян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер и ги накарал да разчупят дебел сноп пръчки. След като братята не успели да ги счупят заедно, Кубрат започнал да вади една по една пръчките от снопа и да ги троши. С този нагледен урок мъдрият владетел им оставил повеля да са единни, за да бъдат силни.

Това може и да е легенда, родила се през Възраждането, но следите от разселването на кубратовите синове в Европа са видими и трайни днес. И докато думата „бъларин“ се свръзва най-вече със съвременната ни независима държава,  далеч по-малко знаем за следите, оставени от наследниците на рода Дуло в… Италия.

Историята разказва, че Алцек пристигнал със своите 50 000 българи в северната част на Италия по времето на лангобардския крал Гримуалдо (662-667 г.), който, страхувайки се от българите, решил да ги изпрати далеч на юг при своя син Ромуалдо I в местност, блатиста и неблагоприятна за живот. Там Алцек и хората му намерили сравнително добър прием – било им разрешено да се заселят във владенията на херцога, но на самия кан била отказана благородническата титла, защото не можело да има двама равнопоставени владетели на едно място. Получил титлата гасталд, която според летописеца Павел Дякон е втора по ранг след местния владетел.

Алцек преглътнал обидата и бързо се утвърдил в областта като неин защитник от бандитите и пиратите. Нарекъл планината, в подножието на която се настанили хората му Булгерия, както се казва и до днес. Българите бързо облагородили местността, като пресушили блатата, сред които им било разрешено да живеят. Засели ориз, за пръв път донесен в Италия от тях, а не от Марко Поло, както пише в италианската научна литература. Направили отводнителни и напоителни канали, достроили и укрепили две стари римски крепости с голямо стратегическо значение. Едната била в града, който основали и нарекли „Челе“ заради множеството монашески килии („челе“ означава „килия“), а другата била в съседното селище – днешното Рокаглориоза.

Алцек създал своя администрация, спечелила си славата на най-справедлив управник в региона, затова всички се стремели да станат негови поданици. Това са известните сведения за присъствието на алцековите българи в региона.

Жителите на Челле ди Булгерия (Celle di Bulgheria) и днес имат съзнанието, че са потомци на българи, макар и да не знаят и дума български. Това е валидно и за потомците на българи в околните селища. Те се гордеят с произхода си, и много от тях са превърнали спомена за произхода си във фамилно име-Булгарини, Булгарели, Булгаручи, Булгаро. Такова е фамилното име и на един от крупните производители на парфюми.

На 8 юни 2016 г. в Челле ди Булгерия бе открит паметник на хан Алцек.

И до днес много топоними в тази италианска област са свързани с българите на Алцек от VІІ век. Според изследователя д-р Д‘Амико, става дума за над 700 имена на селища. Той изрежда редица селища и фамилии произхождащи както директно от българският етноним, например река Булгано, планина Монти Булгерия и община Челле ди Булгерия.

С корен „кара“ са известни няколко населени места: Караско, Каранца, Каранеро, Караваджо, Каравоника (Империя) и т.н. С корен „кан“ има също доста имена на населени места, като: Кансула, Санталиче, Канзано, Кантано и др.

Челле ди Булгерия е малко, но много красиво градче в Южна Италия. На входа на селището се вижда табела с надпис „Град Челле ди Булгерия“ и отдолу „Побратимен с град Велики Преслав България“. Намира се на една ръка разстояние от древните гръцки колонии в Италия. Наблизо са родени философите Парменид и Зенон.

Но модерната история на Чиленто е свързана с бедността. През 19-и век половината жители на Челле емигрират. И днес работа се намира трудно. Макар че градът се старае. Вдигнали са модерен инфоцентър по европейски проект. Правят филми, компютри и диплянки.

Градчето има старинна атмосфера със своите постройки, камбанарията на църквата, първото училище. Малкото площадче е увенчано от църквата, която изглежда огромна за мащабите на града. Тя е католическа, цялата бяла с много бели цветя, красива и голяма. През XVI век градът бил покосен от чумна епидемия, починали много хора и жителите започнали да се молят на света Богородица за спасение. Било месец август, но изведнъж посред бял ден в горещото лято завалял сняг, покрил целия град с бяла покривка и чумата изчезнала. В чест на това чудо построили катедрала, която нарекли „Санта Мария дела Неве“ – „Снежната света Мария“. Всеки август тук празнуват своето спасение с шествие със статуя на снежнобялата света Мария.

Наред с църквата и паметника на хан Алцек, други забележителности са площад „Умберто I” и паметникът на загиналите войници. Ако обичате планинските преходи, можете да се отправите и към планината Булгерия.

Гарата на градчето е част от ж.п. линията Неапол-Салерно-Реджио Калабри. През него минава магистралата „Чилентана“ с най-близки отбивки в Подерия и Рокаглориоза.

Статията е прочетена 415 пъти
Назад към брой 153Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2019