Съюзът на ветераните от войните и потомството им, рано в неделя на 12 май 2019 година тръгна от храм-паметника „Александър Невски” на запад към Пирот и Ниш, и нататък през чукарите и бърдата на Шумадия, през Стремска Митровица, към равната и подредена земя на Хърватската Народна Република до войнишките гробища и паметници на геройски загиналите при Драва преди 74 години.
Годишнините от победата над световния фашизъм се превърнаха в традиция за възпоменания, за поклонения. Навсякъде винаги сме посрещани от населението, от местната власт, от нашите посолства в Белград, Загреб и Будапеща. Навсякъде слушах вълнуващи слова и полагане на тежки венци от свежи цветя.
Там, в нашето посолство имахме двучасова среща. И там срещата ни в посолството бе вдъхновена с вълнуващи слова и синовни чувства към белобради-те ветерани от войните, към при-дружаващите ни потомства, както навсякъде. От посолството нау-чихме нещо повече, което не можем да отминем. След веков-ните спорове между сърби и българи – чий е, на кого е Марко Кралевити, след сблъсъка ни между белградските генерали и софийските капитани при Сливница и Гургулят, Три уши и Мека црев. След безумната битка при Каймак Чалан се появи гражданско сдружение „Сръбско-Българско приятелство”.
Гражданското сдружение е висша форма на обществени взаимоотношения, коренно различно от кралското безумие на Милош в Белград и това на цар Фердинанд от София, довел царството си до две национални катастрофи.
Гражданското сдружение „Сръбско-Българско приятелство” бе очаквано. То бе мечта за Гоце Делчев, за великия българин от Кукуш и тази мечта воеводата на Илинденското въстание през 1903 година я виждаше така: „Аз го виждам света като поле за културно съревнование между народите”.
Друг българин от Загоричане – Димитър Благоев виждаше решаването на проблема с „ябълката на раздора” в Балканския полуостров чрез Федерация на народите от Вардарско, Струмско и Шумадийско.
Гражданското сдружение в Белград днес е в действие, желано от народа и от воеводи като Стефан Веркович, Гоце Делчев, Димитър Благоев, Димитър Влахов, Вапцаров и Димитър Талев…
Каква радост носи поетичния конкурс „Есен – 2016” от гражданското сдружение „Сръбско-Българско приятелство”. Голяма радост, големи надежди!
В този конкурс са участвали цяла дузина държави. Този отзив към поетичния конкурс е лирична прегръдка за гражданското сдружение. Цял отряд от поети участват в поетичния конкурс.
Най-внушителен брой от поетите, записали имената си са белградчани – 45, следвани от българи – 40, от Австрия – 6, от Черна гора – 6, Хърватско – 4, Македония – 4, Чехия – 1, Швеция – 2, Германия, Дания и Испания – по 1.
Видимо полето за културно съревнование расте, разширява се и ще продължава да расте и все по-пъстро ще става.
Ние, ветераните от войните и потомството влизаме в полето за културно съревнование с името на Орфей и Спартак, с божествените имена на Тангра и Перун, на богомилите, на униятите, с името на Делю хайдутин, с имената на ангелогласните черковни и народни певци и певици.
Последният автопоход завърши и аз бях в него. Бях придружаван от много благородни люде и най-вече от Тодор Андонов и Зоя от Пловдив. С тях набрах тези редове за автопохода, за което им благодаря!
Пред Съюза не ветераните от войните стои важната задача – Конгресът. Там трябва да защитим името на съюза и да намерим форма за увековечаване името на съюза. Това име трябва да го има и тогава, когато няма да има ветерани. Да го увековечим името му така, както това са сторили в Хърватската Народна Република.
Тази есен се навършват 75 години от победата над фашистките нашественици в Самуилова България при Деве Баир, Крива Паланка, Стражин и Страцин. Ние от Съюзът на ветераните от войните достойно ще се представим на юбилея и ще убедим невярващите, че в основата на Европейския съюз стои победата от 9-ти май 1945 година.
Ваш дядо Борис Гърнев, от дом „Илинден” в село Бойково