Спомен за непрежалимия народен генерал-полковник Димитър Стоилов в брой 152

Спомен за непрежалимия народен генерал-полковник  Димитър Стоилов
Категория: Сърцето, душата

Димитър Стоилов е роден в бежанско семейство на 29 май 1924 година в град Хасково. Издъхнал по „черешова” задушница на 94-годишна възраст през 2018 година. Меранза – съпругата на генерала, не можа да понесе тъжната загуба и няколко дни след това и тя издъхна. Двамата деятели от Съюза на ветераните от войните положихме в един гроб на 1-ви юни 2018 година - в Световния ден на детето, в навечерието на 2-и юни – гибелния ден за смъртта на поета и революционера, боеца за правда и свобода на народа.

Областният съвет на Съюза на ветераните от войните в Пловдив в деня на кончината им отново ще сведем чела пред светлата им памет, отново ще разказваме за стръмния им житейски път,  изминат в името на Родината като доброволци в Отечествената война за победата над фашистките нашественици в Самуилова България.

Родовите корени на генерала са в Енидже, Вардарско в Серския революционен окръг. Преди сто години грешно заченатият Ньойски договор прокуди населението от бащините им огнища, в това число и баба Мара и дядо Стоян Стоилови. Спрели се в Хасково, а след това в Пловдив. Там около извора на Белоногата и около тепетата на имперския град в семейство Стоилови се раждат девет деца, от които оцеляват само пет. Аргир, Димитър и Васил записват имената си в партизанския отряд „Антон Иванов”. Васил загива на 1-ви март в „Сухото дере”, а Аргир – политическият комисар на отряда загинал в бой срещу народните душмани на 4-ти юли 1944 година. Димитър – второто чедо на пловдивската баба Тонка от Русе се завръща от Балкана невредим, победител и веднага се включва в редовете на народоосвободителната армия на Отечествения фронт в Двадесет и първи Родопски полк. Води тежки боеве при Страцин, Стражин и Пчиня. Завръща се в Пловдив като победител. Тухларският син на тютюноработничката от Пловдив след войната се включва в промените, в реформите на армията, на милицията, на народното стопанство…

Младият реформатор е уверен в това, което върши в името на народа, защото над него е наставникът Кочо Мавродиев – директорът на обединените гимназии в Пловдив. Многолюдната челяд на Мара от тютюневите складове всички са възпитаници на Кочо Мавродиев. Математикът, директорът на средношколците в Пловдив се отнася с топли чувства към децата на бежанците от Солунско, защото Мавродиев е завършил солунската гимназия, участник е в Илинденското въстание.

За младия Димитър Стоилов Кочо е повече от духовен татко. Веднъж директорът се обажда на младия администратор и го смъмрил със следните думи: „Абе, Митре, какви ги вършите, бе? Вашите спец служби в армията уволнили старшина Иван Николов с четири дребни деца. Затова че е служил в 58-ми Драмски полк, предполагали, че е участвал в преследване на гръцки партизани. Същият твърди, че не е участвал в такива акции, че току-що се завърнал от фронта в Унгария. Изслушай старшината, върни го на работа в армията!”.

Димитър Стоилов изслушал старшината, изпратил го на служба в свързочния полк в Пловдив. Било е преди 70 години. Потомството на старшината и днес споменава името на генерала с добро.

Меранза (съпругата на генерала) участва на фронта като милосердна сестра – доброволка. Срещнали се с Димитър, залюбили се, създали дом, семейство в Пловдив. Живеели щастливо тук и в посолството в Москва. Щастливо живеела и баба Мара при сина си и при младата си снаха. Меранза многократно е споделяла за топлите чувства между нея и свекървата. И двете са активни общественички в Отечествения фронт и в Съюза на жените в големия град.

Меранза завърши своя жизнен път като почетен председател на Областния съвет на Съюза на ветераните от войните в Пловдив.  Областта получи голяма популярност с мощното ядро от жени, участвали в Отечествената война, от ансамбъла жени с бойни отличия с подбран репертоар от руски и български песни.

Меранза си замина в отвъд­ното, като остави след себе си подредена летописна книга за дейността на Съюза, за красивите съпружески отношения с Димитър – народния генерал, прославил името си във всенародната борба против фашизма, против злото, за благоденствието на народа.

Слава и поклон пред светлата им памет!

От Областния съвет на Съюза на ветераните от войните в град Пловдив и потомството им

Статията е прочетена 657 пъти
Назад към брой 152Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2019