Поетесата Галина Ганова е член на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти, на Дружество на Врачанските писатели и местното Краеведско дружество.
Г. Ганова е родена в гр. Провадия, област Варна. Започва да пише поезия още като тийнейджър. След гимназията учи геодезия и картография, но истинското й призвание е литературата. Тя е кореспондент и редактор в местния печат, сътрудничи с Драматичния куклен театър /Враца/, кореспондент е на централни издания. Има две деца.
Първата книга, „Птица окрилена”, е издадена през 2000 г., а две години по-късно се появява нова стихосбирка - „Като миг”, последвана от „Подир стъпките на лятото”, „Видения“ и пътеписи „По пътищата на Европа”. През 2008 г. стиховете на Галина бяха представени в Черна гора, в превод на известния сръбски поет В. Ракчевич. Тази книга със заглавие „От небо кощуля“ е победител в конкурс за финансиране от Министерството на културата, спорта и медиите в Черна гора. През 2011 г. излизат две нови книги на поетесата: лирика „Подари ми спомен“ и родовата сага „Спомени от Кръстина бара”. Г.Ганова има многобройни награди от литературни конкурси за поезия и проза в цяла България: Варна, Силистра, Генерал Тошево, Мездра, София, както и награди на СБП. През 2009г. в Москва поетесата получава Паметен медал „А.С.Грибоедов 1795- 1829”. Нейни творби са включени в Алманаха „Волжские объятия“ на Съюза на писателите на Русия, в Черна гора - в сборника „Бугарска поезиjа XX виjeка“, в Алманаха за книжовност и култура „Стваране”, в сборника „Земляки“ /Нижни Новгород/ и поетичната поредица на СБП „Поети”, в списанието „Пламък”, в ежегодния литературен Алманах „Околчица“ / гр.Враца / и „Мизия“ / гр. Плевен /, в поетичните антологии „България вовек“ и „Родни предели”. Стихове на поетесата са преведени на руски, английски и сръбски език.
ОГНИЩЕ
Любов, любов! Тя огън е нетраен,
от който дом уютен се съгражда.
Огнище е в живота ни случаен
и трябва всеки ден да се подклажда,
защото слабо ли гори - угасва,
а пушекът до смърт ни задушава,
боли от рани, от сълзи ръждясва
домът замръзнал... и какво остава?
За глътка въздух някъде ще идеш,
на огън чужд ще искам да се стопля.
Ще дойдат у дома, преди да видиш
“приятели“ в огнището да чоплят.
Ела да стъкнем огъня - догаря -
от мен вземи подпалки - много имам.
За любовта (аз знам от мъдрост стара)
един е малко, но са много трима!
МАМИНАТА СВАТБА
„Каква невеста си била ти, мамо..."
Красива си била и млада, мамо,
през онзи януарски ден,
притисната до татковото рамо,
невеста пред олтар свещен!
Каруца волска ти била карета
/такъв ли бил е твоя блян?/,
под роклята с воал, назаем взета,
изгарял те момински свян.
Хоро извила гайда на мегдана.
Хоро, до коленете в сняг!
И ти - фиданка, присадена рано,
далеч от бащиния праг.
Вали снегът година след година
и винаги красив и млад.
Свекърва ти отдавна се спомина, гайдарят е на оня свят.
Но ти си тук, до татковото рамо -
дърво си с корен разклонен
и само снимка пожълтяла, мамо,
напомня твоя сватбен ден...
„Поезията на Галина Ганова, в по-голямата си част, е отражение на емоционалните й преживявания, отношението й към света, в който живеем и човека в този свят. Чувствителна и ранима, тя търси доброто и красивото в него... - пише за нея една от водещите литературни критици на България Благовеста Касабова. - .. .Тя вписа името си в съвременната ни литература с поетичните си книги. Те се приемат радушно от ценителите на поетичното изкуство и от литературната критика”.
Георги Петров