Литературата в служба на духа, на духовността в брой 152

Литературата в служба на духа, на духовността
Категория: Сърцето, душата

Докато Духът се смалява, материята се обновява в духовен растеж. В раните ни, в болестите ни, се съдържа и самото лечение.

Чета „КаЯн мъдрецът” на Персус и се докосвам до Мъдрост, която винаги сме носили в себе си, защото всичко е в нас, но не сме го били отключили и освободили, за да се прояви. С помощта на  неговия духовен Водач КаЯн се докоснах и до мисълта, че истинската Ли-те-Ра-тура, също като Любовта, може и трябва да служи на Духа, да изгражда духовността, да освобождава душите и сърцата ни, а не да ги побеждава чрез сила, наложена отвън. Персус ни накара също да се замислим чрез поста си на фейсстраницата на „Огнените кодове”, че се нуждаем и от ново отношение върху някои наши „праз-ни-Ци”, като 9 май. Замисяли ли сме се как така честваме много „по-беди”, след като, когато има поббеди има и победени, загинали?... Има станали по-бедни духовно и физически чрез отнетите им Божествени дарове, най-големият, от които е Животът.Та нали тогава, да празнуваш една битка, пък било и тя победна за едната страна в нея, това ще означава да празнуваш, да вървиш отново по-беди-те, все едно, че парадираш, маршируваш по милиони убити и загробени в земята.

Затова, започвам да ставам все по-убедена, че истинската литература трябва да загатва, да говори, да осветява Божествените закони, принципи и процеси, но не чрез укор, задето не ги следваме, а чрез разбиране, приласкаване, чрез деликатни подтици, както Бог не не те укорява, не те заставя накъде да вървиш и чрез безкрайната Си милост ти дава шанс за изправлиние на допуснатите грешки чрез покаяние и молитва.

Затова вярвам също, че Създателят дори е предвидил възможните ни грешки, не се одухотворява лесно материята, предвидил е т.н. ”падение”, на загубването на директната ни връзка с Него, на постепенно понижилата ни се заради това честота на изначалната Любов в нас. Но вярвам и в това, че Той затова е заложил предварително и един обходен, много по-дълъг, но и по-ценен, затвърден в страдание, път към Познанието ни за Него. Започвам, също така, да ставам и все по-убедена, че ако бяхме останали в „насадения” мисловен „рай”, не бихме изпитали в пълна степен радостта на завръщането на блудния син при неговия Баща, както и още по-голямата радост на приелия го в прегръдките Си Родител, който го посреща пищтно и го дарява  с пръстена на духовното абитуриенство, до който достигаме самостятелно, побеждавайки себе си и преминавайки търпеливо и смирено клас след клас в житейското Училище на Духа, живеещ в Материята.

Да, понякога, разбира се, грешките ни изглеждат непоправими, т.нар. „падение” сякаш е стигнало до дълбините на земята и душата ни. Та нима е бил лек пътят на твърде Божественото, на високата по честота Любов да слезе във все още животинското тяло, а след това и в твърде човешкото?... И част от Безкрайното да се побере в крайното, преходното?... Неслучайно, този път се съпровожда с много  мутации, противопоставяния, битки, беди... Но пък как иначе да се стигне и до кулминацията на трансформацията?... Затова тя се ражда именно в сблъсъка между високото и ниското по вибрация, което си е цяло геройство на случване в материята. Но докато Духът се смалява, материята се обновява в духовен растеж. Дори в самото й нараняване, в болестта й, се съдържа леченито, както ни подсеща Ницше, като ни припомня сентенцията, била негов девиз: „increscunt animi, virescit virtus”/При раняването нараства духът и се развива мъжествената добродетел/.

Статията е прочетена 648 пъти
Назад към брой 152Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2024