Стремежът към свободата свършва, щом дойде свободията в брой 152

Стремежът към свободата свършва, щом дойде свободията
Категория: История

„Стремежът към свободата свършва, щом дойде свободията.“
Александър Стамболийски

14 юни 1923 г. -  жестока смърт застига Александър Стамболийски. Мъките му са сравними с тези на Стефан Стамболов. Него го секат с ятагани, Стамболийски го режат с ножове парче по парче

През нощта срещу 9 юни 1923 г. в Царство България е извършен държавен преврат от армейски части под ръководството на Военния съюз с две ключовите фигури - о.з. ген.-майор Иван Русев и полк. Иван Вълков. С помощта и на Народния сговор е отстранено правителството на Българския земеделски народен съюз начело с Александър Стамболийски. В новия кабинет с премиер професор Александър Цанков, виден икономист и юрист, влизат представители на всички опозиционни партии, без комунистите. В преврата активно участват и автономистите от ВМРО.

В корена на преврата е режимът на Стамболийски, републиканец и пацифист по убеждения. В стремежа си да възстанови страната от разрухата след Първата световна война премиерът земеделец налага драстични реформи, които срещат силна съпротива - поземлена, въвеждане на трудова повинност, задължително гласуване с наказателни глоби до 500 лв. Оранжевата гвардия подлага на гонения легалната опозиция в лицето на Конституционния блок.

В началото на 1923 г. Стамболийски разпуска еднолично ХІХ НС и с промяна на конституцията и нова избирателна система печели триумфално 212 места в новия парламент. На практика по време на управлението му е наложена диктатура, която настройва всички срещу земеделците. Дори комунистите ги наричат аграрфашисти. ВМРО е бясна след Нишкото споразумение от март 1923 г., с което Стамболийски се ангажира да ликвидира организацията в името на Федерация на южните славяни.

Отмъщението не закъснява. На 10 юни 1923 г. военният министър ген. Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков Стамболийски да бъде убит. Операцията по залавянето се ръководи от коменданта на Пазарджик полк. Славейко Василев.

Убит е садистично заедно с брат си Васил от „брадатите облаци” - четници на ВМРО, начело със скопския войвода Величко Велянов - Чичето.

Главата му е отрязана и поставена в конска торба. Лично „черният капитан” Харлаков - водачът на отряда главорези, отнася торбата с главата на Стамболийски в София.

След преврата на 9 юни 1923 г. се завърта жестока спирала на насилие у нас. Настъпва трагичен период от над две десетилетия, в който са потъпкани принципите на парламентарната демокрация в страната. На два пъти през 1923 г. българи се изправят срещу българи с оръжие в ръка и се избиват с такова диво настървение, сякаш са вековни врагове.

Статията е прочетена 748 пъти
Назад към брой 152Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2019