МАСИ И ВЛАСТ – Отприщване в брой 16

МАСИ И ВЛАСТ – Отприщване
Категория: МАСИ И ВЛАСТ

V есе от поредицата МАСИ И ВЛАСТ на Елиас Канети

Отворени маси всъщност са масите,които открито се поддават на естествения си стремеж към нарастване.Отворените маси нямат нито ясна представа,нито смътно предчувствие за това, колко големи биха могли да станат. Те непоколебимо изпълват всяка сграда, която познават. Размерът им не е определен: те искат да растат до безкрайност, а онова, което им трябва за тази цел, са хора – все повече и повече хора.

В това оголено състояние масите бият най-много на очи. В тях има нещо изключително, но никога не са нещо цялостно, тъй като винаги се разпадат. Може би щяха да продължават да ги разглеждат без онази сериозност, която заслужават, ако чудовищното увеличение на населението навсякъде по света и стремителното разрастване на градовете, характеризиращо съвременната епоха, не създаваше все по-благоприятни условия за съществуване.

Затворените маси от миналото, за които ще стане дума, без изключение са се превърнали в доверени институции. Странното състояние, в което често изпадат хората от тези институции, изглежда като нещо естествено – винаги се събират с определена цел, била тя религиозна, военна или свързана с някакъв празник, и целта като че оправдава това състояние.

Слушащият проповед е дълбоко убеден и най-чистосърдечно вярва, че за него е важна проповедта, и би бил поразен, а може би и възмутен, ако някой му обясни, че по-голямо удовлетворение му доставя големият брой присъстващи, отколкото самата проповед.

Всички церемонии и правила, създадени от подобни институции, в основата си целят да привлекат масите: по-добре една сигурна църква, пълна с вярващи, отколкото целият, но несигурен свят.

Чрез редовни посещения на църква, чрез точно повторение на добре познати и точно определени обреди, на масите се осигурява нещо като сдържано преживяване на самите себе си. Изпълнението на тези задължения в строго определено време замества задоволяването на по-важни и неотложни потребности.
Навярно подобни мерки биха били достатъчни, ако броят на хората оставаше приблизително същият.

Все повече хора обаче прииждат в градовете, населението през последните сто години нарасна много бързо. Така бяха доведени до крайност и предпоставките за образуването на нови по-големи маси и нищо, дори най-опитното и най-способно ръководство
, не би било в състояние да го възпрепятства при подобни обстоятелства.

Всички брожения срещу традиционния церемониал, за който се съобщава в историята на религиите, са насочени срещу ограничаване на масите, които в крайна сметка искат отново да почувстват, че нарастват.
Нека си спомним Новия завет – проповедта в планината: тя се провежда на открито, хиляди могат да я слушат и няма никакво съмнение, че е насочена срещу ограничението на церемониалната система на официалния храм.

Нека си спомним за тенденцията на проповядваното от св. Павел християнство, да се разчупят народностните и племенните граници на еврейството и то да се превърне в универсална вяра за всички хора.
Нека си спомним презрението на будизма към кастите в тогавашна Индия.

И вътрешната история на различните религии е богата на събития с подобна същност.
Храмът, кастата и църквата винаги са твърде тесни.

Кръстоносните походи довеждат до образуването на такива маси, каквито нито една църковна сграда в тогавашния свят не би могла да побере под покрива си. По-късно цели градове се превръщат в зрители при флагелантите, а после те още дълго скитат от град на град.
Веслей още през 18 век въвежда своите проповеди на открито. Той твърде добре съзнава значението на огромните слушателски маси, понякога споделя в дневника си колко много хора изгарят от желание да го чуят.

Отприщването от затворените зали,
в които се изпълнява служба,винаги означава,че масите искат да си възвърнат древната слабост към ненадейното,стремителното и неограничено нарастване.

Следователно, с отприщване аз обозначавам внезапния преход на затворените маси в отворени.Този процес е често явление,но не бива да се схваща само в пространствено отношение.
Много пъти изглежда,
че масите преливат от затвореното пространство,в което са били ревниво пазени, към площада и улиците на един град, където те, привличайки всичко и изложени на всичко, свободно се разпростират.

По-важен от този външен процес обаче е съответстващият му вътрешен процес, недоволството от ограничения брой участници, ненадейното желание да привличат, страстната решимост да се доберат до всички.

След Френската революция тези отприщвания са приели форма, която ние приемаме като съвременна.
Вероятно защото масите напълно са се освободили от съдържанието на традиционните религии, на нас ни е по-лесно да ги разглеждаме опростено голи, би могло да се каже – биологически, без трансцедентните тълкувания, които по-рано са внушавани.

Историята на последните сто и петдесет години ни насочва към рязкото зачестяване на подобни отприщвания. Дори войните са обвързани с тях и са се превърнали в масови войни.
Масите не се задоволяват вече с набожните условности и пророчествата, те искат сами да изживеят най-силното чувство за своята животинска мощ и страст и използват за тази цел всичко, което им предлагат социалните условия и предизвикателствата на обществото.

Важното е окончателно да се разбере, че масите винаги ще изпитват глад. Докато има и един човек, който не е обхванат от тях, те проявяват апетит. Дали ще запазят този апетит, ако наистина погълнат всички, никой не може да каже със сигурност, но може да се предположи.

В опитите на масите да продължат съществуването си се крие някакво безсилие.
Единственото перспективно средство за това е образуването на двойни маси, при които едните се съизмерват с други.
Колкото са по-близки по сила и интензивност двата вида маси, които се съизмерват взаимно, толкова по-дълго време съществуват те.

Статията е прочетена 761 пъти
Назад към брой 16Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2017