Чудотворната икона на свети великомъченик Георги от манастира в Хаджидимово в брой 151

Чудотворната икона на свети великомъченик Георги от манастира в Хаджидимово
Категория: Сърцето, душата

В Неврокопска епархия, край град Хаджидимово се намира манастирът „Свети великомъченик Георги”. Тук местните хора съхраняват старо предание за съществуването на древен манастир на това място, който е бил разрушен от османските завоеватели при падането на България под турско робство. Същата участ е сполетяла и много други манастири в Неврокопското поле.

Народната памет е запазила през вековете спомена, че хълмът, обрасъл с  дървета и храсти е място на древна християнска светиня, за която сведенията са доста оскъдни в историографията. По време на османското владичеството местността е била турски чифлик, но под хълмчето с дървета се пазели основите на православния храм с чудотворната икона на свети великомъченик Георги.

манастира в ХаджимовоБезценната реликва се открила по чуден начин през 1850 година, когато свети Георги се явил в съня на благочестивия местен християнин дядо Атанас Лазаров и му наредил да отиде на описаното място и да изкопае неговата икона от земята. Човекът не обърнал внимание на съня, но го сънувал повторно, а на третия път след съня се престрашил и отишъл в местността, която била собственост на турчин. Когато видял, че старецът копае в имота му,  собственикът го прогонил, но  след случката се върнал на нивата при своите волове и  ги намерил на земята легнали, като  не  помръдвали. Тръгнал да търси помощ и се събрали много хора, които разбрали за случилото се с дядо Атанас по-рано през деня и  възрастните потвърдили, че действително старецът е копал на църковно място, затова посъветвали собственика на имота да го повика и да не му пречи да копае. На следващата сутрин чудотворната икона била намерена. Предполага се, че е рисувана през 17-18 век, като близо 200 години е била под земята без да има повреди по нея от влага или гниене. Собственикът приел откриването на иконата като Божие знамение и  отстъпил имота на българите. На мястото местните хора построили малък параклис. Огромно било желанието на местните да построят по-голям храм, затова получили разрешение от Цариград  за построяване на малък, нисък и вкопан в земята храм, според порядките в Османската империя по онова време. Започнали строителни работи, но се оказало, че теренът не позволява да се направи дълбок изкоп и жителите направили ново прошение до Цариград , с което поискали разрешение храмът да е по-висок и над земята. Със султански фермен било получено решение храмът да се изгради на исканата височина, но му било наложено ограничение – да бъде без прозорци. През 1864 година храмът бил завършен, а на следващата година е бил осветен. След Освобождението на България от турско робство са направени прозорците в храма.

  По време на Балканските войни манастирът претърпял много поражения, като цялостното обновяване на манастира продължило до 1996 година.

  През 1979 година в църквата избухнал пожар, който унищожил иконостаса и иконите. От храма останали само зидовете. Единствено иконата на свети Георги по чудо оцеляла сред пламъците.  С помощта на Неврокопската епархия и с дарения, само за осем месеца след пожара църквата е възстановена и на 6 май 1980 година е осветена. Направен е нов, резбован иконостас и отново са изографисани всички икони в храма.

  Много са чудесата, които не спират до днес да се случват чрез иконата на свети Георги и по неговите молитви. Светецът-воин е закрилник едновременно на животновъди и земеделци, на войници, затворници и пленници. Наречен е Победоносец, защото е победил един демон, който в образ на страшен звяр, излизал от едно езеро, недалеч от планина Ливан и опустошавал нивите и добитъка на цялата околност. Покровител е на войниците, защото самият той е бил воин.За предпазване на стадата от хищници се обръщаме с молитви към свети великомъченик Георги. Молитвите към светеца помагат за закрила на войнството ни, за укротяване на диви зверове и предпазване от нападения, за житейски нужди на овчари, пастири, военни и млекари.

Мариана Праматарова

 
Статията е прочетена 1187 пъти
Назад към брой 151Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2019