В нощта на 8 срещу 9 май 1945 г. в източното берлинско предградие Карлхорст се състои официалната церемония по подписването на акта за безусловна капитулация на нацистка Германия. Съветската делегация се води от маршал Жуков, американската – от генерал Спатс, британската – от маршал Тедер, френската – от генерал Дьо Латр дьо Тасини. От името на Райха подписва фелдмаршал Кайтел. Това е краят на Втората световна война в Европа. Новината за капитулацията на Германия обикаля като светкавица целия свят. В СССР тя е посрещната с грандиозно ликуване. Милиони хора излизат по улиците на градовете и селата в цялата страна. Приключва 1418-дневната епопея, наречена Велика Отечествена война, зад която се крие море от лишения и страдания, мъка от пораженията и радост от големите победи. По време на Втората световна война Съветският Съюз понася най-големите човешки загуби – по последни данни около 27 милиона души.
На 1 май 1945 г. съветската армия навлиза в Берлин, а немското радио обявява, че Хитлер е мъртъв, и на негово място застава адмирал Карл Дьониц. На 7 май група немски военни лидери подписват капитулация в Реймс. На 8 май Чърчил и президентът Труман обявяват края на войната в Европа. Рано сутринта на 9 май немските ръководители в Берлин подписват подобна капитулация спрямо съветската армия, и съветският лидер Й.В.Сталин обявява края на войната.
На 9 май 1950 г., точно 5 години след края на Втората световна война, в чест на победата над фашизма френският външен министър и експремиер Робер Шуман прочита в Париж пред международните медии декларация, останала в историята като „Декларацията Шуман“, с която дава гласност на идеята на икономическия съветник в Ке д’Oрсе (френското външно министерство) Жан Моне Франция и Германия да обединят контрола си над производството на двете стратегически суровини – въглища и стомана.
Предложението е възприето и на 18 април 1951 година в Париж договора подписват 6 страни – Франция, Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург.
Тази дата – 18 април 1951 година – е моментът на формалното историческо зачеване на днешния Европейски съюз. На този ден, а не на 9 май, както често погрешно се твърди, се създава първата Европейска общност – за въглищата и стоманата.
Значително по-късно, едва на срещата на върха в Милано през 1985 година, в апогея на Студената война, обаче се взема решение за Ден на Европа да бъде обявена не датата на подписването на договора – 18 април, а онзи 9 май, съвпадащ с Деня на победата, в който Шуман прочита декларацията си.
Така датата на Победата над фашизма е покрита, дублирана, подменена и постепенно започва да се свързва със съвсем друго събитие.
Като отчитаме голямото значение на проекта “Обединена Европа”, днес не можем да не отбележим, че такава подмяна и припокриване на датите на двете значими събития – победата над хитлерофашизма и зачеването на Европейския съюз, първо, не е исторически коректна, и второ, тъй като е замислена в годините на отминалото антагонистично противоборство между двете световни системи, вече не отговаря на духа на взаимно разбирателство и сътрудничество, в който живеят европейските народи.
Невъзможно е тепърва да настояваме за корекции, но поне можем да изведем ясно и недвусмислено историческата истина. За да се знае и помни.