Унищожението е освобождение, красивото е грозно в брой 151

Унищожението е освобождение, красивото е грозно
Категория: Сърцето, душата

„Дръжте модерните архитекти далеч от реставрацията на „Нотр Дам!“ Този съвет се превърна в слоган на съпротивата срещу набиращите популярност прогресивни идеи за радикален редизайн на разрушените от пожара части на катедралата „Света Богородица“ в Париж. Огнените езици още се плъзгаха по вековната структура, когато на хоризонта изплуваха футуристичните екстремисти и тяхната обсесия по обновяване чрез разрушаване. Пожарът възбуди нагона за естетическа революция на хората, които искат да преобразят Запада по контурите на своята омраза към миналото и историята му. Пламъкът на тяхното презрение към нашата цивилизация е по-агресивен и опасен от онзи, който вдъхнови милиони хора да споделят туристическите си спомени от Франция преди броени дни в акт на егоистичен трибют към един архитектурен шедьовър.

„Ще бъде нелепо ако възстановим „Нотр Дам“ като факсимиле на оригинала“, гласи заглавие на анализ в иначе умерено консервативното британско издание „The Daily Telegraph“. „Международен призив към архитекти за нов дизайн на кулата на „Нотр Дам“, писна платформата за прогресивна пропаганда BBC. В материала се цитира безобразно изказване на министър-председателя на Франция Едуар Филип: „Новата кула трябва да бъде адаптирана към техниките и предизвикателствата на нашата ера“. На масата е сложена сериозно идеята за конкурс за нов дизайн. В същото изказване Филип говори за „еволюция на наследството“ и нуждата от изцяло нова кула-стрела. Той със сигурност не трябва да се сърди на хората, които в този контекст иронично предложиха направо да сложат минаре на опожареното място.

Президентът на Франция Еманюел Макрон съобщи, че всичко ще бъде построено „дори по-красиво“ без да контретизира какво има предвид. „Форбс“ пуснаха заглавието „Защо „Нотр Дам“ не трябва да бъде възстановена, както е била“. Вътре се излагат абсурдни аргументи в полза на естетическата подмяна и превръщането на катедралата н площадка за експериментите на модерни архитекти.

„В контекста на Франция и нейната история една вярна реставрация на катедралата би било възможно най-малко креативната опция и ще бъде предателство към духа на „Нотр Дам“ и културната история на Париж“. Всъщност, не. Един модерен редизайн със сигурност ще бъде предателство към естетиката и историяата, към традицията и красотата. Особено когато разполагаме с достатъчно примери за драматичния контраст между старите класически сгради и новите продукти на прогресивното въображение и градско планиране. Само си представете какво биха направили съвременните „креативни“ хора с тази сграда на повече от 800 години. Ние в Бълария закономерно сме разгневени от трансгресиите на мутробарока и безогледното бутане на паметници на културата в полза на бездушни, но „престижни“ постройки. Всичко това, но на стероиди би било цапането на „Нотр Дам“ с някакъв модернистичен редизайн.

В представите на новите елитни строители рядко има място за историческа и естетическа приемственост, те са революционери по дух и изобщо не се замислят дали новото действително ще бъде по-добро от старото. А в много случаи старателно търсят възможност да се отърват от старото, което на едно дълбоко и истинско ниво постоянно им напомня за собствената им неадекватност. Сгради и паметници, строени преди стотици години са несравнимо по-красиви от високотехнологичните и модерни опити. Отделно са свързани с история и култура, която все повече звучи като „хейт спийч“ за прогресивния човек от днешния ден.

Един от най-стъписващите и споделяни от големи медии цитати след пожара в „Нотр Дам“ принадлежи именно на такава фигура. Класически представител на елита, който мрази класиката, архитектурният историк от „Харвард“ Патрисио дел Реал облече в думи чувствата и мислите на своята среда: „Сградата беше толкова претоварена със значение, че нейното изгаряне е като акт на освобождение“.

В техния морално капитулирал свят богатата история е претоварваща. Те се чувстват  натоварени от битките и славата, паденията и победите, великите постижения и противоречия, до които никога няма да се докоснат истински. Трябва да се започне наново, казват те, от бял лист, така както си представят всеки човек и всяко място. „Историята ги тригърва“, казано на модерен интернет жаргон.

Красотата на шеьдоврите също им идва много. Затова унищожението е акт на освобождение. Ако изгорим катедралите, картините и книгите на Запада, няма да има какво да им напомня за превъзходството на майстори и обикновени хора, които за разлика от тях не са мразили собствената си култура.

 Източник: conservative.bg

Статията е прочетена 595 пъти
Назад към брой 151Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2019