Какво е преживяла "Нотр Дам" в брой 151

Какво е преживяла "Нотр Дам"
Категория: История

Историята на катедралата „Нотр Дам“

Около 13 милиона туристи посещават всяка година един от символите на Париж - катедралата „Нотр Дам“. Тя е изградена в периода 1163 – 1345 г. и е едно от най-великите постижения на готическата архитектура.

„Нотр Дам“ е мълчалив свидетел на едни от най-важните моменти в историята на Франция. През 1804 г. тук е коронован за император Наполеон Първи, а през 1970 г. е извършено опелото на генерал Шарл дьо Гол.

Коронацията на Наполеон (1769-1821). Фрагмент от картина на Жак-Луи Давид. Снимка Getty Images

На 15 април 2019 г. огромен пожар опустоши голяма част от храма, известен още като Парижката Света Богородица. Пожарът унищожи покрива на прочутата катедрала, но главната конструкция и двете кули-камбанарии бяха спасени.

„Нотр Дам“ е забележителна с двете си напълно еднакви квадратни кули, всяка от които е с височина 69 м, като са издигнати на три етажа. В южната кула са разположени камбаните, най-голямата от които тежи 15 т. В катедралата може да се влезе през три портала. Първият е посветен на Св. Ана, майката на Дева Мария, а средният изобразява Страшния съд. Третият вход е отреден за Дева Мария.

Прочутите гаргойли, заснети през 1920 г.

„Нотр Дам“ бе спасена от пълен крах, но щетите от огъня са огромни.

Статуя на френския архитект Violet le Duc, разположена на покрива на катедралата. Той е изобразен като апостол и наблюдава своето творение - кулата "стрела". Снимката е от 1939 г.

Източник: ladyzone.bg

 

"В деня, в който Господ започне да руши домовете си, значи злото в хората е надделяло над разума и любовта. И това ще е началото на края. В този ден ако не се пробудят всички, след това ще бъде твърде късно..."  -  Елена Блаватска

Какво е преживяла "Нотр Дам"

Навремето великия българин Кольо Фичето спасява катедралата Нотр Дам в Париж да не рухне. Днес кой ли може да я възстанови след пожара в който изгоря!

Катедралата „Парижката Света Богородица“ е свидетел на редица важни събития от живота на Париж. Интересна история, свързана с премеждията на великия български архитект Кольо Фичето във Франция, разказал някога игуменът на Преображенския манастир край Велико Търново, архимандрит Георги. Словата на стареца, запазени от краеведи, са достигнали днес до нас.

През 1866 година за ужас на цяла Франция един от символите на страната – катедралата Света Богородица в Париж, започнал да се руши. Стената на столетния храм се пропукала и хората със страх очаквали величествената постройка да рухне. Десетки признати от цял свят експерти дошли да видят катедралата и да разберат как могат да обърнат процеса, но всички се провалили.

В отчаянието си френските власти започнали да търсят помощ навсякъде с обещания за награда. Така новината достигнала и до българските земи, тогава в границите на Османската империя. Русенските земи в онези времена били управлявани от Митхад паша. Той бил френски възпитаник и се интересувал какво става във Франция и поддържал топли връзки с правителството на страната.

Като чул за неволите им, той откликнал и обещал, че ще изпрати на помощ най-добрия архитект в цялата Османска империя, простираща се тогава на три континента. Това бил не кой да е, а самият Кольо Фичето. Славата на българина отдавна била излязла от границите на империята.

Така родният архитект се озовал във влака за Париж. Пристигайки в тълпата на парижката гара, той не можал да намери посрещачите си. Те също не го видели в множеството. Чак когато народът се разотишъл, всеки по своя път, французите видели архитекта. Те не повярвали, че скромно облеченият човек пред тях е известният в цяла Европа Кольо Фичето.

Домакините предложили да го настанят и почерпят, но българинът отказал. Пожелал веднага да отиде и види катедралата. На момента започнал своите проучвания. Само за няколко дни открил и проблема – дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата навън, каптирал я и дори изградил една малка чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възстановена.

Французите не могли да повярват колко бързо българинът успял да се справи с проблема и да спаси Парижката Света Богородица. Поканили го да остане във Франция, но той отказал. Имал работа. По това време строял Беленският мост, заради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал отново внимателно катедралата и след като се убедил, че опасността е отминала, поел обратно за родината си

Разказал свещеникът Стилиян Стойков

Статията е прочетена 622 пъти
Назад към брой 151Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2019