„Всяка империя се разпада, щом ни обърне гръб“ в брой 150

„Всяка империя се разпада, щом ни обърне гръб“
Категория: Сърцето, душата

В памет на Христо Танев (21.09.1943 г.-  21.03.2019 г.) - създател на герба и знамето на Стара Загора, художник, активен общественик, голям родолюбец, приятел на в. "Квантов преход" (проектант на символа на вестника)

Реализирал е над 50 монументални проекта, с повече от 20 самостоятелни изложби в страната и в чужбина. Негово дело са проектите за знаме на градовете Стара Загора, Чирпан, Гълъбово и Димитровград, автор е и на повече от 1000 запазени знака. Христо Танев членува в ЮНЕСКО. Председател е на гражданското сдружение “Приятели на Русия и на православния свят”.

„През целия си живот винаги съм усещал непреходността на българския дух.

Изпадам във възторг пред величествената красота на Родината ми и гениалността на българина, синтезирана в афоризма, наречен от света „мистерията на българския дух!“.

Сега си обяснявам защо в обозримо минало и настояще моят народ преживява толкова чудовищни национални катастрофи и катаклизми!

И всички мои красиви обяснения по планетата Ботев, че „свестните у нас считат за луди“, бяха осветени от прожекторите на нов духовен земетръс - „АЗ-ЪТ на БЪЛГАРИТЕ“!

И така, не се срамувай, сънароднико мой, че неизменно до теб са Светите братя Кирил и Методий и хилядите българи - орли пренесли те и съхранили през вековете!“

 

Христо Танев:

Всяка империя се разпада, щом ни обърне гръб

През 1997 г. Христо Танев заедно със специа­листи и изследователи от обществото ЗИЕЗИКАНАЗ издава книгата „Азът на българите и националните символи“, където изтъква делото на Константин-Кирил Философ – успял да възроди и систематизира чрез глаголическото писмо древни познания за света, свързани с българската космогония, език и традиции.

„АЗ-ът на българите”, хвърля нова светлина върху първата българска азбука, която съдържа цялостния спектър на човешката реч със своите 28 вибрации. Нещо, което няма нито една друга писмена система.

Затова именно върху нейната автохтонна основа Константин Кирил-Философ създава глаголическия космически модел на астралния и земния свят. Затова и в основата на утвърдилата се в света европейска хералдика и семиотика стои Глаголическият ключ-модул. И в българското слово, в българските образи, танци, песни и календарни традиции е закодирана звуково-образната космогония на древните българи.

. . .

Христо Танев не се съмнява, че тези, които са ни натрапили чужда знакова символика с обратно значение и негативна сила, са го направили умишлено. Защото това е един от начините могъщата българска нация да се превърне в географски етнос.

И чрез разрушителната сила на обърканата хералдическа символика да ни се вмени друга съдба на обречени. Така по един „демократичен” път без войни и барут ни се внушава национален нихилизъм и безродие.

Затова всичките ни стари символи на зависимостта и нямащи нищо общо със свободата, братството, равенството трябва да си отидат заедно с отминаващата червена ера на Рибите.

...

Много са и примерите от историята на човечеството, свидетелстващи за негативни процеси, траещи векове и дори хилядолетия, заради нарушена звуково-вибрационна езикова среда.

Такова е днешното космополитно общество, в което вавилонските смесвания създават напрежение, дисхармония, а така и болни нации, тъй като всяко езиково нарушение се наказва, а носталгия­та е болест вследствие на нарушена езикова вибрационно-интонационна среда.

Приобщаването ни към френско, руско, немско и английско говорещи народи е оскърбление към българската нация и най-вече към един от най-старите и най-богати езици в света – българският.

По тази причина ни застига и Съд-ба-та, съдът на бащите, праотците, заради неуважението ни към нашия свещен език. Затова и всеки, който приема чуждите закони за свои, се превръща в духовен роб, с нарушено вибрационно равновесие. Ето защо е необходим суров закон в защита на българския език, категоричен е Христо Танев.

Потресаващ пример за некомпетентност или груба провокация е наложената ни отвън и наивно приета от нас знакова символика, носеща почти всички негативни значения в хералдиката.

Още в зародиша на националното ни самоосъзнаване ни приготвят герб, който може да бъде всичко друго, но не и български. От утвърждаването на Третата българска държава (1878 г.) досега в поредицата от гербове няма нито един, в който да не са вплетени символи с обратна сила.

Няма нито един герб, в който със сигурност може да се твърди, че има български символи и елементи. Противоречията, заложени в гербовете ни от 1879 г. до 1947 г., както и сега, са огледален образ на междупартийните и междуличностните борби в политическия живот.

Именно с това ликвидиране на българската идентичност и ценностна система можем да си обясним струпалите се върху българина четири национални катастрофи и многото отнети български територии за по-малко от 80 години.

Много е жалко, продължава художникът, че сега нашето самоотрицание продължава да е дос­та упорито, а престараването ни да обслужваме чужди въжделения да е все така пословично. Но явно ще трябва още повече да ожаднеем, докато в същото време ходим и газим по свещената си вода и земя, която засега е все още буренясала отвсякъде.

Но спасителният 1000-годишен мир, за който се говори в Свещеното писание, ще настъпи тогава, когато Черноморско-Балканският регион от „барутен погреб” се превърне в Зона на мира, мъдростта и духовното разбирателство.

И съвсем е естествено и закономерно чрез българите и балканските народи, с тяхното етническо, религиозно и културно многообразие, светът да влезе в новото време, в новата култура на духовно пречистване и въздигане.

Както и новата духовна столица на света да бъде в онази обетована земя, в която слънцето Ра изгрява от морето, т.е. в свещените български земи, в които се е зародила първата следпотопна култура. Така е казано, и така ще бъде!

Но след като българите най-после се сетят, че действително „времето е в нас и ние сме във него”. И че не битието, а пробуденото ни съзнание може да промени съдбата ни. Но всеобщочовешкото ни спасение може да започне първо с Акта на покаянието и прошката, та нали и в Библията, и в Корана той е заложен като основен закон за човешко освобождение.

А при нас, българите, позитивна промяна ще настъпи в момента, в който престанем да обслужваме злото и да се самоотричаме взаимно.

. . .

Христо Танев твърди, че бъдещето ни е в единството в името на всеобщото ни духовно и материално стремление, в равнопоставеността между духа и материята. Тя е била заложена още в държавната подредба на Кубратовите българи.

Доказателството за това е преоткритият Болярски, т.е. първобългарски шах. Той не е с 64, а със 72 черно-бели полета. В него няма царица, а ясно изразени са двете равнопоставени йерархични системи на материалния и духовен свят за държавно устройство.

Този типично български модел на държавно управление трябва да се възроди, понеже всички досега прилагани модели на обществени отношения доказаха своята непригодност, въпреки прибавените към тях прилагателни като „свобода” и „демокрация”, „четири власти” и тем подобни.

Още в теософската същност на тангризма и орфизма е заложено равновесието и хармонията между духовните и земните дела. Най-впечатляващото в тях е това, че тези доктрини на обществените отношения отхвърлят робството под всякаква форма.

При нашите предци в името на общите цели изцяло е заложено единоначалието, изградено на базата на личното самодоказване и то в условията на реална демокрация. Отзвук от него е и появата на богомилството. Приложим ли отново този демократичен модел на единението, няма как и светът да не ни последва.

И това ще стане, казва Танев, предсказват го и задълбочените анализи на всички пророчества, свързани с България, Балканите, Русия. Както и пророчеството за обособяването на Балканите в Зона на мира и изграждането на принципно нов урбанистичен световен административен център.

Неговото естествено място се оказа, че е на земята на днешна Тракия, т.е. там, където се е появила първата следпотопна култура не само на Евразия. Но можем да реализираме този проект, само ако успеем да събудим собственото си съзнание и да отприщим енергията за съзидание, за национално единство и духовно възраждане.

И ако осъзнаем, че нямаме никаква причина да се страхуваме от чужди имперски, верски и монополни, „присъствия”, понеже както в миналото, така и сега, всичките ни колонизатори все се отправят към т.нар. историческо бунище.

Днес, обаче, времето е в скъсени срокове и много по-мащабно. Както е известно, никой от сегашните паразитни присъствия в България не е избегнал бумерангът от стореното зло в страната ни.

И ролята, и мястото на народите от Балканите в бъдещия хилядолетен мир в света не е художествена измислица, а многократно подчертавана реалност. Днес, т.нар. „западна демокрация”, няма никакъв шанс за оцеляване без страните от Източна Европа и най-вече без Русия.

В тази връзка Христо Танев смята, че от многото пророчества, касаещи България, три се открояват най-силно със своята значимост:

– „България е орисана страна, а народът й е подготвян от хилядолетия да извърши своята отговорно-отредена мисия..” /Петър Дънов/.

А българите са предопределени за духовни водачи на човечеството през следващите хилядолетия ,свързани с ерата на Зеления, българския Водолей.

– „Русия ще се върне към Бога и ще намери пътя чрез белязан народ с превратна съдба, носещ истината, за да има живот на земята.” /Фатима, 13 юли, 1917 г./.

– „Българите ще открият великото неизвестно, с което ще се промени пътят на тази цивилизация” /Сай Баба, Индия, 1990 г./. Тъй като в недрата на българската земя са скрити изключително важни познания за човечеството, обясняващи откъде идва то и накъде отива.

. . .

Като прогностик, Христо Танев, смята, че нацията ни ще продължава да се самозалъгва още малко и ще се осъзнае, че я чака много отговорна и важна мисия, за която е подготвяна от хилядолетия. Ч

Защото идва българската ера на „Зеления Водолей, през която ще шества първият глаголически знак на Константин Кирил-Философ (Аз-ът), в който е вложено равновесието между духа и материята.

И всички ще намерят своето място в АЗ-а, който е кръстът, центърът, единствено, в който човекът може да бъде съвършен и щастлив, а не да остане само в духовната или материалната сфера. Но за това ще трябва завинаги да се разделим със старозаветните деменции и противоборства отляво и дясно.

Лияна Фероли

Публикувано на 19.10.2013

 

Голямата зала в Парк-Хотел „Стара Загора“ вече ще носи името на художника Христо Танев!

В знак на признателност към огромния принос на художника-хералдик Христо Танев при създаването на Парк-Хотел „Стара Загора“, като носител на тракийското наследство и познание, и във връзка с внезапната кончина на големия творец и общественик, от 25 март – Благовещение, голямата конферентна зала „Тервел“ на петзвездния комплекс ще носи името „Христо Танев“. Благодарение на Христо Танев, във всеки един детайл от красивия комплекс край езеро „Загорка“ е вплетена енергията на тракийските предци, населявали нашите земи преди много векове, чрез многобройните символи, знаци, стенописи, статуи и орнаменти, създадени и композирани от него. Христо Танев превърна Парк-Хотел „Стара Загора“ в своеобразно светилище на духовността, която продължава да живее в нас от времето на Орфей до днес, благодарение на просветители като него. Енциклопедичните му познания в областта на хералдиката, езотериката, историята, археологията и изобразителното изкуство ще продължават да живеят и след него чрез впечатляващите витражи на Парк-Хотел „Стара Загора“, чрез имената на древните тракийски божества, с които големият художник „покръсти“ различните части на комплекса.

Поклон пред делото и паметта ти, Приятелю Христо Танев!

Статията е прочетена 1139 пъти
Назад към брой 150Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2019