Руско-турската война от 1877-1878 година. Поле на действие – Балканите.
Боен състав на армиите:
Главнокомандаващ на Руската армия е Император Александър ІІ
За целта на войната е създадена Действаща Руска армия, която в началото на юни има 276 000 войника. Командир е великият княз Николай Николаевич. Съсредоточават се на левия бряг на река Дунав, като основното им ядро е в района на Зимнич.
България участва с 12 400 опълченци и хиляди помощници-доброволци, които снабдяват руската армия с храна и вода, много са надеждните разузнавачи и водачи през изпреварващи за противника пътища. Румъния има около 6000 войници. На военните сили на Сърбия и Черна гора е отредена спомагателна роля във войната. Съставът и задачите им са определени съобразно с това разбиране и развоят на военните действия.
Главнокомандващ Османската армия е Султан Мурад V.
Сборните турски военни сили имат в началото на месец юни 281 000 войника на Балканския полуостров. От тях 190 000 за преки действия срещу Руската армия. Командир е Абдул Хамид ІІ. Османците има голямото предимство от изградените преди войната крепости, особено добре укрепени по поречието на река Дунав и в Северна България.
Разполагат и с пълен контрол в Черно море и патрулни кораби по река Дунав. В хода на войната Турция съсредоточава допълнителни военни сили на територията на България - техният брой е само споменат, без да е точно упоменен.
Военни загуби на Балканския боен театър
За Русия - (според руския професор Кошурко) общо 72 308 убити, починали от измръзване, рани и болести руснаци, украинци, беларуси и финланци, участници в руската армия.
За България – по данни на Уикипедия 3 456 убити опълченци, неизвестен е броят на загиналите помагачи-доброволци и хора от мирното население в хода на войната. Според Георги Георгиев, автор на книгата "Освободителната война 1877-1878", стр. 55, след като руснаците освобождават Стара Загора, редовната османска армия отново я овладява и извършва масови зверства спрямо българско население по долината на река Тунджа.
За Румъния - 1350 загинали, за Сърбия - 718, за Черна гора няма данни.
За Турция – няма достоверни сведения, но някои изследователи твърдят около 30 000 убити, 50 000 починали от рани и болести османски войници - турци, албанци, бошнаци, помаци, араби, кюрди и други.
Унизителните парични репарации
Колкото и нелогично да изглежда, в Берлинския договор няколко от основните клаузи са всъщност вменяването на задълженията към новата ни държава. Руската делегация успява да наложи репарационни парични задължения, които България трябва да изплати на победителя в освободителната война – Русия.
А като „наследник“ на земите, които загубилата войната Турция, „отстъпва“ на нова България също трябва да плаща репарации. Общите суми за Русия и Турция никак не са малко, а години по-късно ще се разбере, че дори са правени през Отоманска Балканска Банка. На пръв поглед това е недопустимо – едва възтановената държава да плаща на своя освободител и поробител, но в светлината на имперските интереси и едрия капитал, някак всичко си става прозрачно ясно.
С войсковите части на руската армия пътуват множество журналисти, фотографи и художници. Благодарение на тях сега имаме малка представа за онези ожесточени битки.
За нас това е непознато и отминало далечно време. И даже неразбрано. Днешните ни политолози и историци коментират имперските желания на Русия да завладее излаза на Босфора и Дарданелите. Но каквито и да са били намеренията на руския император, едно е неоспоримо – на щиковете на руските, украински, финландски, румънски войни и на българските опълченци се ражда свободата на нашето Отечество.