ЖЕЛЯЗО, р. железо; а. iron; н. еisen; ф. fer; и. hierro
Желязото е сребристосив пластичен метал. Чисто желязо почти не се среща на земята освен в метеорити. Известни са над 300 минерала, съдържащи желязо. Основните минерали, от които извличат желязо, са хематит Fе2О3 (70% Fе), магнетит Fе3О4 (72,4% Fе), гьотит Fе3+О(ОН) (62,9% Fе), лепидокрокит FеО(ОН) (62,9% Fе), лимонит - смес от хидроокиси на Fе с SiO2 (40-62% Fе), сидерит FеСО3 (48,2% Fе) и илменит FеTiO3 (36,8% Fе ).
Познато е от доисторически времена. Най-ранните известни предмети от самородно желязо са от Египет, Месопотамия и Иран. В Древния Египет наричали желязото “бени-пет” (небесен камък). В хетски текстове се споменава като метал, който е паднал от небето. Изглежда човекът за пръв път се срещнал с него във вид на метеорити. Най-големият железен метеорит Хоба, с находки от парчета с общо тегло около 50 тона, е паднал в Намибия. Неметеоритно желязо, получено в резултат на металургичен процес, е известно от 3000 г. пр. Хр. (Аладжа Хюйюк и Троя).
В началото на XX век американският учен Кларк е изчислил средното съдържание на химическите елементи в земната кора. Между най-разпространените 9 елемента, сборът от които е почти 99%, са: кислород - 49,5 %, силиций - 27,7 %, алуминий - 7,5 %, калций - 3,4 %, натрий - 2,6%, калий - 2,4 %, магнезий - 2,0 %, водород - 1.0% и желязо - 4,7 %.
Енергията на желязото е необходима за човешкия организъм, а недостигът му води до много тежки болести.