Д-р Георги Чалдъков за българските човеколюбци
Това послание е често изричано от шведският изобретател, химик и индустриалец Алфред Нобел. Тези, които превръщат посланието в действие, наричаме „филантропи” – човеколюбци. През 1895 г. Нобел създава фондация, в която влага 94 процента от огромното си богатство. Дейността на Нобеловата фондация започва през 1901 г. – всяка година се присъждат по един милион щатски долара на учен за постижения в областта на химия, физика, физиология или медицина, литература и мир.
. . .
В България „богат и филантроп” звучи като „арменец-миньор” в старите вицове. „Тук не знам какво правят хората с парите си. Има много хора с пари, много богати хора, но какво правят с парите си? Питайте ги! Аз се чудя” – каза световноизвестният физик Минко Балкански.
Малко са фондациите на съвременни богати българи, които подкрепят науката, образованието и изкуството. Лъчезарни примери за това са проф. Минко Балкански (дългогодишен емигрант във Франция), мултимилионерите Игнат Канев (в Канада) и Шефкет Чападжиев (в САЩ), Райна Кабаиванска – prima donna на съвременната опера, фамозните футболисти Димитър Бербатов и Стилиян Петров (в Англия) и световноизвестният цирков акробат Енчо Керязов.Те са образци за благотворителност. Както и Дядо Добри (Добри Д. Добрев) – светла му памет, пример за беден и филантроп.
Богати и човеколюбиви българи е имало и през XIX и XX век – Евлоги и Христо Георгиеви даряват земята си и 6 милиона лева за „въздигането зданието на първий български университет” в София (началната снимка). „Фонд на д-р Петра Берона” – за Българската мъжка гимназия в Одрин и други градове. Димитър Ценов дарява 60 милиона лева за създаването на Висше търговско училище в Свищов…
През 1911 г. Александър Георгиев – Коджакафалията завещава на общината в Бургас всичките си имоти, които днес се равняват на повече от един милиард лева – да се развие градът и да се помогне на всички, които имат нужда, независимо от тяхната народност и вероизповедание”.
През 1921 г. е създадена Индустриална къща „Аврам Чальовски“ в Бургас – на нея принадлежи и фабрика за олио, халва и шоколад. Благородният индустриалец е помагал много на работниците си. (От тази му щедрост аз като дете най-много се радвах на шоколадите, които ми носеха дядо и вуйчо ми).
В завещанието си той написал: „Отпускам сумата 10,000,000 (десет милиона) лева, която да послужи за образуване – учредяване на фондация на мое име, за вечни времена, като приходите от лихвите се употребят за подпомагане на бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства. Опрощавам дълговете на всички длъжници в родното ми село Галичник, които по една или друга причина не са могли да ми се издължат. Също опрощавам вземането на всички работници в софийската и бургаската фабрики, които не са могли да се издължат, докато съм бил жив.”
Богатство е не да вземаш, а да даваш. Но не е така за един "крал", който представи пред свои лакеи книгата си „Една цел – кралството”. Всъщност, „една цел – имотите”. През 1990 г. кралят отговори категорично в интервю, че няма претенции за имоти. Сега обаче ще съди кралството в Страсбург. Потвърждавайки, че не може да укроти алчността си – положил е „Клетва за имоти”.
Нещо като „Заменям кралство за имоти”- перифраза на „Заменям кралство за кон” на английския крал Ричард III, изречено в едноименната пиеса на Шекспир.
Алчността на нашия "крал" е достигнала point of no return – освен да се върне оттам, откъдето е дошъл. Един лакей обаче коментира „огорченията” на краля така: „Комбинация от неграмотност, завист, алчност и парвенющина днес чука на вратата на този парк и на този дворец”.
- Кой е алчен?
-Кралят е алчен.
* Затова той никога няма да бъде наричан „Бащата на България”, както Александър Георгиев – Коджакафалията – „Бащата на Бургас”. (Освен от един "краледворец", който каза, че времето на краля е „вторият златен век на България”.)
– – – – – – – – –
* Като в приказката „Новите дрехи на царя” на Ханс Кристиан Андерсен:
– Гледайте, гледайте, царят е съвсем гол! – извика изведнъж едно дете.
– Господи, чувате ли какво казва невинното дете! – рече баща му и всички започнаха да предават думите на детето.
– Да, да, царят е съвсем гол! – извика най-сетне целият народ.
Източник: cao.bg
* Д-р Георги Чалдъков е роден на 23 февруари 1940 г. в Бургас. Д-р Георги Чалдъков е консултант при Учебно-научен сектор по клетъчна биология и Център по нутригеномика, Медицински университет – Варна. Главен редактор на списание Biomedical Reviews, An International Journal of Cell Biology of Disease (www.bgscb.org/BMR.htm) и на списание Adipobiology, An International Journal of Adipose Tissue in Health and Disease. Председател на Българско дружество по клетъчна биология и на Международното дружество на приятелите по ум и сърце (International Society for Brain-and-Heart Friendship).