Родопа планина е Всемирният компютър на планетата ни, мощен психоенергиен генератор, своеобразна машина на времето, имаща за цел запазване на човешкия род
Кодировките на нейния главен кристал ще стартират началото на Новата цивилизация, когато се появи човек с име, символизиращо Пирамидалната планина
Един ден след празника на родилната помощ, на 22 януари, 2009 година, си отиде от този свят акушерката от Кърджали Елена Сертова. Тя работи повече от 30 години за раждането на новия живот в Кърджалийска област. Но повече ще остане в спомените и сърцата на близките си и на сродните си души като неуморна радетелка за раждането на новото, свръхсетивното възприятие, с което ще бъдат надарени хората на бъдещето. Така че тя беше и си остава един от немногото „акушери” на идващото ново време.
Елена Сертова е родена в с. Царацово, Пловдивско. Авторка е на 6 книги: „Горещият януари - 1990” ; „Завръщане в миналото”; „Да видиш невидимото” ; „Душата крещи мълчаливо”; „Преходът започва” и „Родопа – небесният корен”, която съдържа 6 части - “Родопа – пирамидата на Балканите”; “Програмираният град”; “Чух плача на сърцето”; “Мъртвите лекуват”: “Чух песента на Али Ага”: “Пещерата утроба – зачеването на новия живот”.
Редактор на нейната книга „Да видиш невидомото” беше забележителният наш ерудит, учен, писател-фантаст, журналист и дългогодишен завеждащ отдел „Наука и техника“ във вестник „Орбита” – Никола Кесаровски. Дори и да четем твърде интересните книги на Елена Сертова като фантастика, ако не вярваме в метода на автоматичното писане ченелинг, те пак имат с какво да ни накарат да се замислим, казва той в своя предговор, защото засяга в контактните си записи фундаментални познания за природата на света, живота и смъртта, за квантовата теория и чуждия разум, дори свързва познатото с неизвестното досега в някакво неподозирана единство.
А последната книга на Елена Сертова “Родопа - небесният корен” ни подготвя за психичните, болезнени нагнетявания, за настъпващите днес енергийни трансформации, но даващи ни и голям шанс да създадем около себе си живота, който отговаря на най-съкровените ни ценности. Дори се превръща в едно настояване за вслушване, за активност, за превръщане на разбирането в необходимо всекидневие. С майчинска заръка ни напомня, че свръхестественото познание е потребност на душата, правеща възможно случването на чудото на чудесата, всемогъщата, истинската Велика сила - вярата в Бога, която ще отвори дверите на възприятията ни за нея и ще ни бъде изключително полезна в идващите големи изпитания.
През целия си живот Елена вървя към своята Велика сила на вярата, която я водеше по пътя на одаването на другите. До последния дъх на живота си тя остана вярна на себе си и на своето призвание. Дори и в болницата, след прекаран инсулт, тя продължаваше да обгрижва духовно жадните за просветление и вяра родопчани и да полага балсам върху разпъваните им с обърканост и подозрения души. Да акцентува върху общите за всички хора духовни закони, които поставят фундаменталните основи на живота и обществото. И да гради духовното единение между хората.
Особено място Елена Сертова отдели в книгите си за културното богатство на нашата страна, на Родопа планина, на многобройните скални феномени, ниши и пещери - ярки символи за влизане в „тъмното” на нашето подсъзнание и излитане към светлината на новото. Защото никой не влиза там, откъдето сам не може да излезе. Приканва ни да стоим високо в базовата ни духовна планина - тази в съзнанието ни. Поощрява ни да осъзнаем докъде сме стигнали в това изкачване и да се стремим към нейния най-висок връх - Бог.
В контактите си записи под диктовката на нейния духовен Учител /Великата Сила/ Елена ни предаде, че енергиите на Родопа планина и на човека са свързани в едно. Защото в кристалите на нейните скали всичките молекули са подредени в строго определен ред, подчинявайки се на Закона за хармонията и геометрията. Затова именно в родопските кристали се крие магията на българската сила. Дори само едно малко парченце кристал може да влее в човека мощна космическа енергия. А Главният родопски кристал, намиращ се на Преспанското възвишение, който е и духовната ос на Родопа, кодира чрез химичния си състав формулата на силата. Затова там не се допуска човешки крак, няма хижи, не се посещава от туристи, защото Главният кристал се пази строго от Създателя за продължение на човешкия род. И защото от това място ще тръгне Новата цивилизация, с генетичната основа на българите. Създателят издига свещената планина Родопа като Всемирен компютър на планетата ни, като своеобразна машина на времето и мощен психоенергиен генератор с цел запазване на човешкия род чрез запазената като биополе във водите и в подземията й положителна психоенергия на атлантите. И чрез активиране на планинските кристали със съзнателно насочените към тях мисли на съвременните хора, които се явяват петия сътворителен елемент, след земята, огъня, водата и въздуха. Човешките мисли създават мощна психоенергия, техните вихри си взаимодействат, обменят информация, която изкривява, усуква пространството в различни посоки, за да се проникне до Божествената мисъл. Така Родопа става Божествен храм, в който да идват на поклонение и божествата, и хората. А обитателите на Свещената планина им предстои да си възвърнат първичното познание за енергийните трансформации, в основата на които стои единствено осъзнатата човешка вяра в Бога.
Затова планината е неунищожима, разделена на триъгълници, всеки от тях зареден с частица Вазон от Марс. Във всеки един триъгълник има отвори, т.н. планински „чакри”, през които преминава космическата енергия. И тези чакри се намират най-вече в свещените места и в нейните пещери. Дори се конкретизират местоположенията им: Кръстова гора, Белинташ, връх Голям Персенк, Преспанският дял, източно от река Чая, Баташката планина, дерето край Ардино /Дяволският мост/, кърджалийският квартал Резбарци /днешният храм „Св.Спас”/, Перперикон, Татул, Пещерата-утроба и Каменната сватба.
Но днес свещената планина, която съхранява това безценно богатство, страда безмерно, заради болката, която й нанасят, като ровят в нейните недра да търсят „артефакти”. Великата Сила показва на Елена до къде може да се стигне в тези опасни игри с огъня. Тя вижда като на филм всепоглъщаща, безжалостна тъмнина, един плътен и пронизващ мрак, който може да настъпи, ако не се престане да се смущава съня на заспалите там безтелесни същества. Планината страда и от това, че много от нейните обитатели с насилствено променена религия напразно жадуват за спасението на душите си. Елена Сертова чувства нужда да им помогне да се завърнат към миналото си, към корените, от които са били откъснати насилствено, за да могат да възстановят самочувствието си, вътрешната си сигурност. И когато се пита как може да им помогне, получава отговора на Великата Сила, че те трябва да се върнат към Космическата религиозност. А православното християнство е най-близо до нея. Религията на света, изпратена от Всевишния по тези земи чрез апостол Павел. И с нейна помощ младите хора да могат да разбират, че са творение на Всевишния Бог-Отец, че Той е началото и краят, алфата и омегата. Да намерят своята вътрешна симетрия, да се почувстват частици от света. Но на поислямчените родопчани твърде дълго са промивали мозъците и психиките им. Затова Елена получава мисия с последната си книга да запали Светлината на истинското знание за вярата в Бога, да заяви смело, че истината не може да се скрие, че белезите на християнството са укрити в скалните пещери и те са живата памет, останала за поколенията. Че останките от опожарените в миналото черкви оставят своята жива жарава под пепелта, която ще напомня за родовата памет на поколенията. А запазеният автентичен български език на тези родопчани, в който е кодирана родовата им памет, рано или късно ще излезе от подсъзнанието им и ще помогне особено много за осъзнаването им. Но ако родопчаните не успеят да опазят Христовата вяра, на Елена се дава да види една апокалиптична бъдеща картина, вижда огън и кръв, потъване на светилището край Татул в бездната, раздробяването на Родопа на три части.
Но Елена изразява вярата си в Бога и това че тя ще успее да намери тези, които я търсят, ще им помогне да спечелят първата си духовна битка срещу наслоенията на мрака в сърцата им. А с този си пробив и излаз, душите им ще умножат доброто и то ще засияе с очарованието на Светлината. Та нали Бог е Светлина. Но за протичането на тока на Светлото, казва Елена, са необходими специфични психични настройки, свобода от страх, консервативност, недоверие, насмешка, за да има сътрудничество и хармония между светлите енергии. В противен случай настъпват повече възможности за проявленията на мрака, за разложение. Ако хората осмислят своята психическа мощ и не се отказват, не се страхуват от нея, могат с огнените същности на душите си да се свързват директно с Главния Източник, с Извора на Светлината, да влияят върху нейния интензитет. И постепенно да стигнат до своята Златна жътва, за която говори Сертова в книгите си. И под вечния звезден пожар на небето жътварите да бъдем всички ние. Да вържем златните снопи от узрялото от сиянието на душите ни златно жито. И да изпълним харманите със светите семена на истината и свободата.