За колобрите и богомилите в брой 148

За колобрите и богомилите
Категория: Сърцето, душата

Ченълинг информация, получена от Зихара Зетран, звезден индивид от пето измерение от съзвездието Северен кръст – из книгата „Небесни послания” от  Цветана Качерилска

Колобрите били преследвани от Борис след покръстването. Само малка част от тях / вероятно трима / са приели като формален акт смяната на вярата чрез негласен договор помежду си, но са запазили тайните си практики под прикритие.

Самият Борис е бил често в смут от стореното. Външно е бил твърд, безмилостно жесток при налагането на новата вяра, но в него се е водела вътрешна борба, защото е виждал обезличаването на елита. Тези стратегически планове на властта са погром за духа.

Преследването на богомилите е третият погром над духа. Между колобрите и богомилите връзката е косвена, защото колобрите са последователи на езически духовни практики, а богомилите са пратеници на Христа.

Богомилите черпят сведения свише, получавайки ги в молитвен екстаз и духовна чистота и смирение, така стигали до прозрения.

Духовните учения имат вълнообразно проявление. Те носят белези на различни епохи, но са еднокоренни: Мисия Орфей; Мисия Колобър; Мисия Богомили. Всички те са божествени пратеници.

Орфическата мисия е основополагаща с начална връзка на човека с Вселената. Отправна точка е вечността. Орфизмът е всезнание, житейска философия за  целостта на земното и небесното с посредничеството на висшите сили.

При колобърската практика видимият свят е устроен по модела на невидимия, с проекции и сложни метрични явления, дело на висшите сили и висшите пратеници – адептите. Колобрите са духовни сановници, сдобили се с”небесния печат” на тайното знанието. При тях съществували жречески санове, междинни посредници и поставени от жреците воини на вярата. Колобрите са междинно звено във вярата. Техният път е тайното познание, посвещението, възстановяване на първообраза на божествения модел в държавната уредба. Техните водачи са били съратници, внедрени в протоколната и държавната система, за да водят битка за духа, т.е. небесни сподвижници, доказали своето превъзходство. В колобърството е скрито тайнството на българския модел за духовно единство, но в него се вклиняват други идейни течения, наслояват се други модели и за известно време то се „разтваря”. В колобърството е ключът към познанието и истинската му същност се запазва и оцелява, защото то остава недосегаемо за враговете. Този дом на духа има 9 степенна скала с подстепени. Тайнствените ритуали могат да се окажат вредни за непосветените. Тангризмът се запазва като „златно сечение” на вярата. Бог е престол на съвършенството, до него се стига на постепенно.

В богомилството се съсредоточават прозрението, откровението, виденията за мирозданието. Богомилите имат нов прочит на божествените истини, нова терминология. Без съмнение богомилството е основа за съхраняване на духовната матрица на българския дух. Чрез него се утвърждават практики, изчистени от всичко, което се смята за висше и непостижимо за обикновения човек. Богомилството сближава посветения с народния човек, за да го извиси във вярата, в духа, без да му дава сан, власт, степен. То не робува на тайното, предназначено за избраници, а дава възможност на всекиго да се докосне до светостта, отказвайки се от земната власт, блага и стремеж към господство.

С богомилството се слага край на жреческото върховенство и се добива върховенство по чисто служене на Божията воля за вселяване на духа в земната душа. Посвещението е равно на служене, а не на власт. Богомилите първи издигат служенето в култ, а не властването. На властта и нейната сила те гледат като на земно своеволие, като на имитация на Божествения престол, без ореола на чистотата.

Този клон на вярата се противопоставя на земната йерархия, която носи беди, разделя и владее неправомерно съдбите на хората. Върховенството принадлежи единствено на Бог. Хората са в пътя към Бога. Неравенството на хората те виждат само в неравенството на вярата им и чистотата на духа. Стълбата е светлинна и води към Бога, а не към сан, йерархия и земни престоли. До богомилите върховенство имат властимащите, а не чистите по дух.  Богомилството е вид побратимяване на чистите по дух, на Божиите хора, водени от светлината. Създават се общини с обща трапеза, воля за чистота и обмен с Божествените сили за добруване на всички.Те проповядват равенство и братство и постигали истините в молитвен екстаз. Общинарите вървят към своя вътрешна уредба. Това е първото демократично духовно общество, създало модела на братство и равенство, изчистено от моделите на върховенство на земно ниво. Неговите лидери са само духовни водачи, но не и властимащи. Те почитат само Божията йерархическа система и не признават земната йерархия, която смятат за насилствена, противоестествена, антихуманна. Според тях е болестно състояние на духа да си властник и да проявяваш насилие над равни. Безсилието пред властта ражда протеста.

Според тях Божиите закони са написани в общата Небесна книга за всички. Чистотата е мерило за човека – да премине през земните изкушения и да остане несъблазнен. Духът според тяхното учение е стълб между човек и Бог, по който слиза Божията благословия, мост между земното и небесното, по който върви всяка душа, за да прочете посланията на Висшите сили. Добиването на чистота е грижа на самия човек. Човек и Бог са свързани и не се нуждаят от посредници. Те получават своите прозрения чрез чиста духовна връзка. Богомилите са вестители на свободния човешки дух, устремен към Бога, т.е. към съвършенството. Тези братя чистото християнство са преследвани по политически и църковно догматични подбуди, тъй като  са неканонични. Допускат, че всяка душа е в храма Господен, не по чин, а по святост претеглена на Божиите везни. Те бързат към Бог, за да се слеят със светлината. Правят пробив в йерархическата система на деспотизма. Вярват, че Божията йерархия се основава на светлината като мярка, а човешката – на деспотизма.

Цветана Качерилска: „Небесни послания”

Статията е прочетена 571 пъти
Назад към брой 148Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2019