10 велики двойкаджии в брой 147

10 велики двойкаджии
Категория: История

Пушкин плачел в часовете по аритметика, Чехов бил повтаряч

Детето носи бележник с двойки? Това още не е повод родителите да се притесняват и да го смятат за пълен некадърник без бъдеще. Не всички гении и велики хора могат да се похвалят, че са били отличници в училище. Дори точно обратното.

Бащата на великия Волтер искал синът му да стане юрист и затова го изпратил в йезуитски колеж, където пълнели главата на бъдещия гений с «латински и всякакви подобни глупости». Но младият Волтер не залягал над тези занимания, а юридическата кариера съвсем не го привличала. Разочарованият баща казвал за него и брат му: «Отгледах двама глупаци. Един глупак в проза, а другия - в стихове.»

Доста лош ученик бил и Исак Нютон. Взел се в ръце, когато го набил един съученик. Понеже бил болезнено и слабо дете, решил да покаже, че поне в уроците го бива. И удивил учителите с изключителни способности.

Ото фон Бисмарк бил посредствен ученик. Постъпвайки в университет в Гьотинген, бъдещият канцлер на Германия предпочитал Тайните на най-големите развлеченията с приятели, т. е. държал се като типичната «златна младеж» от онова време и дори участвал в 27 дуела.

От всички предмети в училище, на Наполеон му се отдавала само математиката.

Людвиг ван Бетовен през целия си живот писал с грешки, а аритметиката в училище така и не усвоил.

Родителите на създателя на Теорията на относителността Алберт Айнщайн, който също не бил сред отличниците, говорели пред близки и познати, че нямат илюзии относно неговото бъдеще и се надяват да си изкарва хляба с някаква по-простичка дейност.

Александър Сергеевич Пушкин буквално плачел в часовете по аритметика, а по успехи в учението в лицея бил втори отзад напред.

Владимир Маяковски в училище нямал интерес към литературата, дори не могъл да дочете до края «Анна Каренина».

Големият съветски ракетен конструктор Сергей Королев рядко получавал оценки повече от 3.

Антон Павлович Чехов дори веднъж останал да повтаря класа в гимназията.

Статията е прочетена 565 пъти
Назад към брой 147Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2019