Българският народ е факлоносец на Божията Истина „Тракийски хроники” – храмът на древното християнство в брой 146

Българският народ е факлоносец на Божията Истина „Тракийски хроники” – храмът на древното християнство
Категория: Сърцето, душата

Д-р Стефан Гайд и неговият брат Цветан Гайд представиха преди няколко години в Кърджали издадените от тях „Тракийски хроники”. Тези Свети писания на отците ни, които са като Тората за евреите, ни известяват, че българският народ е Богоизбран и Богопосветен от века до века. И въпреки трудностите и изпитанията, той ще изпълни поверената му от Бога и Светия Завет светла мисия на цивилизатор, носител на държавността на Духа и на Свещения хуманизъм.

Уникалната книга с исторически летописи „Тракийски хроники” разглежда  4 периода от историята на трако-българския народ, като започва още от първия човек, възникването на тракийския род и стига до борбите на прадедите ни за национално освобождение. Един от най-важните инструменти на траките за национално и духовно усъвършенстване е бил божественият им творчески език – „богарският, езикът, на който говори само Бог”. Те са постигали всичко чрез силата на този свой уникален божествен дар и ресурс. Нашият Свещен Богарски език, езикът на Бога, буквално означава „Божествено сътворяващ”., т.е. той е езикът на сътворението, Инструментът, Оръжието и Творческото начало на нашата действителност, естественият закон на Всемира. И този свещен дар съвсем не е изчезнал, той е в дълбините на нашата памет, в 49-те процента тракийски гени, които носим в себе си, в езика ни, чиято основа е тракийският език – речта на нашето минало, настояще и бъдеще. И ако това се знаеше, повече хора щяха да говорят на този боготворчески език, според братята Гайд.

Това писмо, по-старо от египетското с цели 2 000 години, и днес е запазено върху многобройни артефакти в различни наши крайща, като плочките от Градешница, Караново, Езерово и др. И което, за радост на радеещите за рода си българи, беше разчетено от д-р Стефан Гайд чрез неговия сравнително-лингвистичен метод. В четирите си тома „Тракийското писмо декодирано” изтъкнатият ни изследовател подробно излага разчетения от него древен тракийски език през пиктографското писмо от Градешница и Караново, през египетските йероглифи и през бохарския език на братята копти в Северен Египет. С тези си книги д-р Стефан Гайд  разтърси представите ни за генезиса на предците ни и на свещения ни език. От  четвъртия му том пък научихме, че с разкритието на библията на бесите „Бесика”, и днес съхраняваща се в Националната библиотека в Лондон, се откриват най-старите версии на днешната Библия, от които са правени по-късните гръцки преводи.

Научихме и за Орфеевия Завет на траките с техния бог Дион-Исус. Това е т.н. Кукленска къщичка от с. Врач от 5-то хилядолетие преди новата ера, съхраняваща се заедно с плочките от Градешница и Караново, с печата от Езерово във Врачанския исторически музей. Върху нея се вижда пиктограм, който се чете и фонетично. Означава Орфей на бохарски език – и днес запазен в северно-египетския коптски диалект. Същият пиктограм е и на плочката от Градешница. Чете се също и като „Храм”. Така че четвъртият знак от надписа се чете: „Боже, който си в храма” или като „Боже, който си в Орфей”. Вторият разчетен пиктографски знак върху „къщичката” има значение на „ковчег”/”кивот”/, а третият знак се разчита като „завет”, „договор”. Т.е. къщичката е Кивотът на Орфеевия завет, заветът на Бога с нашите прадеди. В един и същ пласт от енеолитна Градешница са открити и кивота, и оброчната плочица, която влиза точно по мярка в него, но е била вкарана преди изпичането на керамичната къщица и е била гледана, докосвана през нейното тясно отверствие, „вратичката”, без да се изважда. Сега тя е отделно, защото някога кивотът е бил счупен, което си личи от неговата замазана и недекорирана страна. Вероятно, той бил счупен така, както Мойсей счупил плочите на Божия Завет, когато той бил нарушен.

Интересното е, че всички анализирани пиктографски знаци от 5 в.пр. н. е., както и амулетът от Тартария /в днешна Румъния/ имат аналози в йероглифното писмо на Древен Египет, приличат си дори и звуковите, фонетичните, произношения на текстовете, което доказва, че бохарският и българският диалект имат общ произход. А ние сме днешните следовници на тази божествена реч, която е самият Закон и Всемогъщ Законодател, управляващ Мирозданието. На пресътворяващата всеки ден творението и човешкото битие Божествена реч, чрез ангелофанията, на която се изявяват многообразните проявления на Твореца. Същата тази вездесъща реч на Христовото тракействане, пронизващо цялото творение и излизащо от устата на Бога-Слово, като двуострия тракийски меч – Ромфея Дистомос. Без който не е станало нищо от това, което е станало. Древните тракийски орфици наричали „оръжието” на тази Вездесъща реч на Дион-Исус и с епитета Арес/Воюващ Бог/ и с епитета Ерос /Любящ Бог/, но и Херос /Всепобеждаващ/, с което определят неговите характеристики на Огън, пояждащ, на Вселенски Съдия, воюващ от любов към нас срещу тъмните сили в името на Правдата и Спасението на Своето избрано човечество. Но преди всичко е Бог на надеждата, затова е наричан от траките „Нуте”/”Над-е”/, т.е. „Над всичко”. Оттук идва и думата надежда.

И вярата ни в тази сила може да обедини отново народа ни в служба на Бога и в изпълнение мисията си да бъде факлоносец на Божията Истина. А докато има верни българи на Завета с техния Бог, ще я има и България, според „Тракийски хроники”, ни припомнят д-р Стефан Гайд  и акад. Цветан Гайд. Стига да се работи неуморно в тази посока, за да се върне народът ни отново към Завета със своя Бог на надеждата, който е бил нарушен в миналото. А така, да се върнем и към нашия просперитет.

Първичната, божествена реч е била древната технология на нашите предци И връщането ни към тяхната граматика на духа ще ни върне към нашия божествен образ и нашия просперитет

Книгите ни, на мен и на брат ми д-р Стефан Гайд, не просто изследват нашата древност, но твърдят, че историческото ни богатство е приложимо и днес. Защото историята ни е свещена, подчерта акад. Цветан Гайд  при гостуването си в Кърджали. Нашите древни предци са вярвали, че произходът им е божествен и че идват  тук на земята от  една друга реалност, от един друг духовен материк. И започвайки  живота си от нулата, търсят мостове, кодове, които да ги свържат отново с тяхната  Първородина. Изобразяват ги върху познатите ни артефакти от енеолита и неолита във вид на сакрални знаци, изображения на храм, на кивот, ковчег/съркофаг/... И именно тези символни  кодове, идеограмни писмена са били спасени в Ноевия ковчег след Потопа. Именно чрез знанието в тази изобразителна писменост, чрез властта и силата на речта, е било възможно продължаването на живота. Защото тя е била древната технология на нашите предци, защото те са вярвали, че тя идва директно от Твореца.Затова най-древният идеограм за човешко същество представлява едно човече, което сочи с пръст устата си, т.е. носи словото, речта в себе си.Не само вербалната, но и визуалната. После от тези образни, идеограмни писмености произлизат линеарните, фонетичните... В идеограмните са изобразени обектите, които древните са наблюдавали около себе си, чрез тях те повтаряли сътворителния акт  на Твореца. Но древните жреци са знаели, че зад всеки образ има по-дълбока мистична същност и нагласа. Днес квантовата физика нарича този първообраз холографско, енергийно-информационно състояние, защото всички материални обекти имат своя първообраз в една умозрителна вселена. Но тези архаични носители на по-дълбоките нива ги има и днес, те са в нашите души.Колкото и да са напреднали съвременните технологии, продължи Цветан Гайд, ние по нищо не се различаваме от нашите предци, носим като тях всичките си  сакрални съдържания, но те са ги осъзнавали, за разлика от нас.Чрез тях са владеели законите на словото, технологиите на самото първично сътворяване на материалния свят. Впоследствие тази сила е била загубена, поради загубата на връзката, на завета между Бога и човека. Но копнежът по нея продължавал  и  започнал да се проявява чрез търсене  на съхранените кодове вътре, в духовните човешки пространства, към които били загубили пътя. И така започнали да  отворят портали към тези първични духовни реалности.

Древните хора, също като рисуващите деца,отбеляза Цветан Гайд, не са се притеснявали, че идеограмните им, образни знаци са архаични, наивистични. Те не са правили художествено претворяване, тогава са и нямали идея за изкуство. Само са пренасяли във времето магическото свойство на информацията, технологичния метод за въздействие във видимия свят, които  били ползвани и от хората, и от невидимите същности и сили, управляващи живота ни. И с тази граматика на духа на нашия боготворчески, бохарски език, те са си издействали благоуспяване, победи, успехи,здраве. Нещо, което може да прави и днешният ни език - следовник на Божествения първоезик, ако го използваме  както трябва – с почит, отговорност и съзнателна осторожност, допълни Гайд. И тази духовна граматика може да ни свързва с древната ни парадигма, тази на вечното предновозаветно Християнство, с Първичното Учение на траките. И целият  ни живот, както на предците ни, може да стане една тотална структура на съзнанието, проявявана и в материалния свят. Защото ние сме храмът на Бога/Слово. Може да ни донесе и разбиране за нашата свещена история. Защото случилото се в линейното време съществува вечно и паралелно в духовното битие като минало, настояще, бъдеще. В този духовен смисъл нашите праотци не са мъртви. Не случайно, най-известното божество на траките е Конника, Хероса/Хороса/ - обожественото проявления на Светия Праотец, отбеляза Гайд.  А Христос е Херосът на херосите. Самият Логос/Слово, слязал в човека, в материалния, сетивния свят, за да го свърже с духовния, с божествения. Същността на Хероса е Божествената реч в човешкото същество. Затова и най-големият  инструмент на познание е вътре в нас. И ние не бихме могли да разпознаем Твореца, ако не беше слязал чрез Словото/Христос в човека. А чрез Неговото разпятие се превърна в мост към загубената в миналото връзка с духовната ни Прародина. Но не какъвто и да е мост, а мост към изгубеното Слово, създаващо и поддържащо световете. И нямаше как да се усвои божественото начало в нас, ако Бог не беше станал Богочовек.Тази велика тайна след траките се приема много лесно в християнството, защото именно те завещават  тази духовна парадигма, за която говори и Камеята /плочката с разпънатия Орфей/, съхранявана в Берлинския музей.

Статията е прочетена 12 пъти
Назад към брой 146Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2018