Книги, адресирани към духовно пробудените читатели
Издателска къща „НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ”
„Между първите апостоли на богомилството ясно се отделя една млада мома по име Макрина, която на 16 години прие кръщение. Нейното име е записано в рода на ония, чиято ревност в делото има малко последователи. Тя е известна под името Михаил Унгарец и е умряла девственица.”
Из „История на Милостта Божия” от Епископ Симеон Антипа
През месец април тази година се навършиха 1090 години откакто в обител „Света Параскева“ край Преслав се постави началото на богомилското движение. С този поетичен разказ за Макрина – Епископ Михаил Унгарец, една от най-енигматичните фигури сред богомилските водачи, искаме да напомним на българите, че факелът, запален преди 11 века, не е угаснал и че техният мощен дух и днес витае и бди над България.
„Макрина“ е втората книга от поредицата „Епопея за богомилите“. С първата - „Алхимия на копнежа“, бе маркиран пътя на всички, отворили съзнанието си за вибрациите на Новата епоха на Водолея. При осмисляне на идеите, изложени в книгите от тази поредица трябва да се има предвид следното:
● Първо, че първостепенно значение за всеки читател е да събуди в себе си способността да разграничава истината от полуистината и лъжата, които съпровождат богомилското движение от векове.
● Второ, че с проникването в езотеричните дълбочини, нараства и екзотеричната отговорност. Затова нека всеки читател внимателно да се вгледа в себе си, помнейки, че разбирането на истината идва като резултат от прилагането на усвоените истини в ежедневието и че съзнанието се разширява благодарение точно на този процес.
● Трето, че разширеното съзнание води до такова ниво на реализация, което предизвиква промяна не само в читателя, но и в заобикалящата среда.
Тези три момента заслужават най-внимателно осмисляне тъй като поетичната форма не налага индивидуална или персонална адаптация на изложеното – всеки сам за себе си трябва да направи това. Моят статус не е по-различен от всички, стремящи се към онова разширение на съзнанието, което извежда всекиго към следващата стъпка напред. От значение е единствено вдъхновението, което допринася на търсещите по пътя. Читателите са свободни да размишляват повече или по-малко върху текстовете, но добре е да избягват празните спекулации относно детайлите около персонажите, историческите подробности и условия.
Пътят – Прераждането, Новораждането на Душата и нейното сливане с Духа, тези въпроси обсебват всекиго, стигнал определен етап от живота му. Те присъстват във всички книги от поредицата „Епопея за богомилите”, като непрекъсната нишка от предходните ми книги, а идеята, залегнала в основата им, може да бъде потърсена в следния откъс от „Бхагавад Гита“:
„Въпреки че съм нероден и трансцеденталното Ми тяло е нетленно и въпреки че съм Господ на всички живи същества, Аз се появявам всяка Епоха в първоначалната Си трансцедентална форма.” Гита, гл.4, текст 6
Живеем във Време на Изява, което изисква да бъде насочено вниманието върху практическото приложение на универсалните истини в ежедневния живот на всички, за които не е безразлично духовното израстване. Поемата „Макрина“ проследява раждането, развитието и дълбокото разкриване на душата, търсейки причините, отговорни за сегашното състояние на човека и евентуалното бъдеще с неговите безкрайни възможности. От нито един читател не се изисква сляпо да вярва в сюжета, героите и историческите сцени, защото те са обобщение на фона на съвременната действителност, а сериозно да претегли и обмисли онези истини, които са извели хиляди хора от тъмнината към Светлината на Знанието и Мъдростта.
Предполагам, че книгата ще провокира три типа хора, а именно:
1.Тези непредубедени исторически изследователи, готови да я приемат като работна хипотеза, стремейки се да докажат нейната несъстоятелност. Това са откровени агностици, и те докато търсят истината, ще загубят истинското откровение, което книгата носи.
2.Пробудените духовно. Те ще четат внимателно повествованието и няма сляпо да се доверят на текста, а ще експериментират, внимателно проверявайки неговото въздействие.
3.Просветлените. Те ще проникнат в смисъла, останал неявен за представителите на първата група и който по-напредналите членове на втората група едва ще съзрат. Вътре в себе си те ще приемат истинността на много от изложените сцени и ще схванат, преживеят и интегрират субективно магията на думите. За това допринася и поетичната форма на повествованието.
Тук ще набележа няколко крайпътни знака, с които да привлека вниманието на читателите към една хилядолетна историческа несправедливост:
1.Чрез богомилите историята повтори оня велик акт на саможертва на най-светлия Син, слязъл на земята преди две хилядолетия. Тези български синове и дъщери също се принесоха във велика саможертва. Преследвани, клеветени, изтезавани и жестоко умъртвявани, в продължение на четири столетия, те разпространяваха по света Гносиса и така допринесоха за разкрепостяване на духа, разбивайки църковните канони. В този батален спектакъл е лесно да се открие, кой е изпълнявал ролята на Иуда. Не е ли църквата със своя догматизъм, мрачен фанатизъм и жестокост? Поставила дългата си костелива ръка над царските корони и властници, тя бе тази, която вменяваше и произнасяше присъдите.
2. Спасението на всеки човек е в негови ръце. Спасението на един народ е дело лично на този народ. То трябва да започне с опита му да разсее облаците, тегнещи над неговите земи - да впрегне дух и воля, за да изчисти кармата си. Как да стане това? Едно е ясно, че каквито и помощи да идват от ЕС, каквито и световни признания и успехи да жънат българите по света, прославяйки името на родината, не е достатъчно. Сенките ще продължат да дърпат назад страната на всички нива: на физическо ниво - бедност и мизерия; на астрално - алчност и разврат: на ментално - нихилизъм, безволие и духовна безпросветност. Нужна е всенародна литургия за мъчениците. Не с кандило, тамян и светена вода, а Богомилска литургия. Само след акт на духовен катарзис, народът ще може да направи крачка към Новата култура на Шестата раса и ще е готов да отвори сърцето си за Христовия принцип на Любовта.
3.Отвреме-навреме Бог изпитва по свой начин човечеството доколко е узряло. Неговият странен начин да показва Любовта Си е като подлага на изпитания любимците си. Ако звучи като утеха, ето го доказателството, че българският народ е между Неговите избраници. Бедствия, робства, войни, политически, икономически и социални кризи... Но винаги по тези земи са се раждали Учители и пророци, понякога разпознавани, друг път – не. Така се е запазил буден българският ум и дух. Българските обичаи и култура са удивлявали и ще удивляват света все повече. Талантите и откривателският дух е шетал и ще шета по целия свят и семената му ще никнат навсякъде, където намират благодатна почва. Защото тези знания и дарби не се дават да обслужват една страна или определен народ, а за да бъдат на разположение на цялото човечество.
Днес, когато границите се размиват и езикът връща своя предвавилонски характер на универсалност, България съживява Божието си предназначение на важен орган от живото тяло на планетата. Както всеки народ според силите си, и българският дава своя принос Земята да оцелее и просперира. Но преди това, трябва да се излекува за да си върне Любовта и Милостта Божия, с която земите ни бяха благословени чрез богомилите преди единадесет века. Само така ще освободи отново сърцето си за чистата, неподправена Истина.
От автора *** Септември, 2018 г.