След близо седем месеца пътуване в Космоса и след рисковано прекосяване на атмосферата на червената планета, космическият апарат кацна на повърхността
27 ноември 2018
Шесте минути на тревожно очакване на екипа на НАСА завършиха с радостно облекчение - спускаемият апарат InSight се приземи на повърхността на Червената планета в 21:54 часа българско време и точно там, както бе планирано.
И само минути по-късно, в 22:00 (бълг. вр.) изпрати първата си снимка от повърхността.
«Там е!», заяви Роб Манинг, главен инженер в лабораторията за реактивни двигатели на НАСА (JPL) по време на коментарите на кацането на живо.
„Там е хоризонтът, синьото небе. Това е част от палубата в предния ляв ъгъл”.
Стационарният апарат за наблюдение на InSight (Interior Exploration using Seismic Investigations, Geodesy and Heat Transport - InSight) сега е разположен на сравнително гладка екваториална равнина, наречена Елизиум Платиния, на около 550 километра от кратера Гейл, където марсоходът Curiosity на НАСА кацна през август 2012 г.
А членовете на екипа на InSight още веднъж въздъхнаха с облекчение, след като днес 03:35, 27 ноември (бълг. време) научиха, че слънчевите панели на InSight са се разгърнали по план.
InSight има за цел да извърши първото по-задълбочено проучване на вътрешността на Марс. Апаратът ще направи това с помощта на гореща сонда и комплект от три сеизмометъра, които ще измерват фините «марсотресения». Членовете на екипа на мисията ще проследят и колебанията на оста на въртене на Марс с помощта на комуникационното оборудване на InSight.
Ако всичко върви добре, за две земни години (една марсианска година) ще се усетят вибрациите под повърхността на планетата, за да отговорят на някои основни въпроси за формирането на скалистите планети, включително нашата собствена.
Но какви са марсианските земетресения и защо ги търсим?
Марсианските, както и земните земетресения, са вибрации, които се движат през плътта на планетата.
Точно като „земетресенията” на Земята, вълните, които ще отчетат уредите, може да помогнат на учените да получат безпрецедентна информация за вътрешността на Марс, от неговата кора до ядрото му.
Но начинът, по който тези трусове се формират на Червената планета, може да бъде фундаментално различен, от този на Земята. И се оказва, че тези различия са начин по-добре да се разбере каква е била ранната Земя.
В по-голямата си част земетресенията на нашата планета се дължат на механиката на тектоничните плочи, като плочите, които образуват външната обвивка на Земята, литосферата, която обикновено е с дебелина около 100 километра и покрива пластичен (частично разтопен) слой, наречен астеносфера. Тези тектонични плочи непрекъснато се движат - приблизително между 5 до 10 сантиметра всяка година, като се блъскат една в друга и се плъзгат една под друга. Понякога, когато една плоча се движи покрай друга, нейният груб ръб се зацепва и спира, докато останалата част от плочата продължава да се движи. Тъй като тази част от плочата е застопорена, тя съхранява енергията, която би използвала обикновено, за да се движи. Тя в крайна сметка догонва останалата част от плочата и освобождавайки цялата енергия като сеизмични вълни - причинявайки трусове, обяснява Американската служба за геоложки проучвания (USGS).
Но Марс няма фрагментирана външна кора, подобна на тази на Земята - тогава защо има земетресения? Оказва се, че други явления могат да причинят тези сеизмични вълни, като например напрежението на леко свиващата се от охлаждането на планетата повърхност, налягането на магмата, притискаща се нагоре към повърхността, или дори метеоритните удари, според НАСА.
Но тези вибрации, в сравнение със земните, са много малки.
„Това, което се опитваме да измерим, са вибрациите, които са толкова малки, от мащаба на атом”, разказва Брус Банерд, главният изследовател на InSight в лабораторията за реактивни двигатели на НАСА.
Трусовете ни разказват какво има под повърхността
Тъй като сеизмичните вълни „пътуват през вътрешността на планетата, те всъщност събират информация по пътя”, обяснява Банерд. Различните материали под земята отразяват сеизмичните вълни по различни начини, а от тези разлики учените ще могат да разберат структурата на вътрешността на Марс. „Може да съставим 3D изглед на Марс”, отбелязва Банерд.
Докато ранната история на Земята е била изтрита от постоянното раздробяване и рециклиране на кората, Марс все още е запазил следи от онова време, според Банерд. „Земята е толкова активна, че доказателствата за всички тези процеси в основата си са изтрити от тектоничните плочи”, коментира изследователят.
Затова наблюдението на сеизмичните вълни в собствената ни планета не ни разказва много за това, как се е формирала. Тъй като всички скалисти планети се оформят по един и същи начин, но после радикално се разминават във външния си вид в продължение на милиарди години, изследването на Марс може да ни разкаже много за това, как се формирала нашата планета, пояснява Банерд.
InSight също така разполага с инструментариум за измерване на температурата на вътрешността на Марс и проследяване на „земетресенията” на северния полюс, за да разкрие вида и размера на металното ядро на планетата, както и как се е образувала и какви промени има в геоложката й история, съобщава НАСА.
Учените от InSight се надяват да запишат стотици хиляди малки марсиански земетресения. Може би InSight ще може да отговори на някои много важни въпроси, като например защо Земята е обитаем рай, а Марс е студена и безплодна скала. Досега научихме много за повърхността на Марс - сега е време да я видим в дълбочина.
източник: nauka.offnews.bg