В паметния ден на октомври 2018 година ветерани и потомци от Съюза на ветераните от войните отново тръгнаха на автопоход от София и Скопие към Страцин, към хълма, където се развихри кървавата драма тогава. Беше 21 октомври 2018 година.
През онзи кървав октомври на 1944 година бойци от Първа Софийска дивизия, Втора Пловдивска и Единадесета Македонска дивизии премериха сили, мощ и бойни изкуства срещу немските нашественици из свещената земя на Самуилова България.
Частите навлизат в Македония през прохода Деве баир.
Изключително тежък бе бойният път на младата ни отечественофронтовска България от Гюешево до Скопие, но битката ни на Стражин бе връхна точка на боевете към Скопие.
Ето защо към това място поеха път нашите ветерани и потомци, за да почетат паметта на загиналите, да се срещнат там с народа на кратовско, кумановско и скопско.
В уречения ден – 21 октомври крачим по неравната асфалтова улица на Страцин, спираме се пред хълма с металните препятствия, крачим стотици хора – българи и македонци с цветя в ръцете и свещичка към паметното място.
Парашутистите – юначните войни на генерал Явор Матеев обират погледите на множеството, защото напомнят за щурма на софийските парашутисти в жестоката битка тук от преди 74 години.
До тях бе ядрото на средношколците от спортното столично училище „Владимир Стойчев” начело с директора на учебното заведение. Респектиращо средношколско ядро от самодиви и аполони! Ядро от самодиви и аполони назовани от ораторите с умалителното наименование „децата на България”. От началото до края в словата си ораторите все тая дума изричаха вместо другата традиционна дума в родния език – наша бодра смяна на утрешна България. За мен те бяха самодиви, аполони, а не „деца на България”!?!
Вълнуващо слово изнесе полковник от резерва Петър Нейков, прекъсвано многократно с аплодисменти и „Браво”.
Министърът на отбраната в лицето на генерал Матеев награди заслужили дейци от Съюза на ветераните от войните от българско и вардарско с юбилейно отличие 100 години от епичната отбрана при Дойран и Беласица, при Каймак Чалан и Завоя на Черна.
Положените венци от цветя освежиха бурените и ръждивите метални препятствия на святия хълм и шепот от гняв и надежда, че грозната панорама на хълма ще бъде заменена с мемориал както на загиналите в боевете при Стремска Митровица, Вуковар, Харкан и Печ.
Поклон! Поклон!
Слава! Вечна слава на геройски загиналите войни в прослава името на родината в Отечествената война през 1944 – 1945 година!
Ваш дядо Борис Гърнев – ветеран от войните от дом „Илинден” в с.Бойково, Пловдивско