Охридските църкви в брой 144

Охридските църкви
Категория: Изкуство, култура

Градът на ЮНЕСКО привлича с калдъръмените улички, които водят към пристанището на Охридското езеро – най-голямото на Балканите (дължината му е 32 км). В езерото живеят около 20 вида редки риби, между които е рибата плашица, от чиито люспи се извлича охридският бисер, използван в бижутерията.

Старият Охрид прилича на Велико Търново с накацалите амфитеатрално къщи, а охридските църкви приличат на несебърските и са безспорните бисери в този град. Църквите дават облика на Охрид като духовен и културно-просветителски център. Прочутата Охридска школа, в която творят Свети Климент и Свети Наум, където се преписват богослужебните книги, се превръща в резиденция на българщината при цар Самуил, когато българската държава достига най-голямото си разширение, а Охрид е столица на българската държава със силен европейски авторитет. Българската патриаршия също се установява тук. По времето, когато Охрид е столица на българската държава в града имало 365 църкви – по една за всеки ден от седмицата, на всеки светец и за всеки православен празник.

Патриаршеската църква „Света София” е построена от цар Борис Първи и напомня като оформление българската църковна архитектура от този период с типичните си стенописи. Някои изследователи намират общо между нея и цариградската църква „Света София”.

Църквата „Св. Климент Охридски” е разположена на върха на стария град, под Самуиловата крепост, а в двора й са открити останките на известната Охридска книжовна школа (Климентовият университет). В близост до нея се намират още няколко църкви – „Св. Димитър” (14 в.), „Св.Константин и Елена”, „Св.Врач”, „Св.Богородица”, „Св.Никола” и други. В повечето църкви има стенописи и икони на Свети Климент – духовният патрон на града (патриарх), често изобразяван в ръка с глобуса на света, на който има надпис „Охрид”, а патриаршеският му трон е бил облепен с охридски бисери.

  Църквата „Св.Богородица Перивлепта” е от 13-и век  и съхранява икони с образите на св. Климент и св. Наум. Книжовниците и Свети Седмочисленици са изографисани в почти всички охридски църкви. „Света Богородица Перивлепта” е съхранявала костите на Свети Климент Охридски през 15-и век, когато манастирът „Св. Панталеймон”, построен от Климент и превърнат в негова гробница е бил разрушен и много от църквите са били превърнати в джамии.

 Църквата „Свети Йоан Канео” е от 14-и век и може да се види на много картички от Охрид. Тя е живописно разположена в скалите на местността Канео над езерото и най-добре се вижда при разходка с корабче. Църквата на богослова е красиво орнаментирана и  съхранява старинни стенописи, също и с образа на Свети Климент.

Манастирът „Свети Наум” е разположен в гориста местност на брега на Охридското езеро. Ктитор на манастира е българският цар Борис Първи Михаил, изобразен в манастирската църква. В целия манастирски комплекс цари спокойствие и тишина, която се нарушава единствено от звуците на пауните, които отглеждат монасите. Царствените птици се разхождат свободноиз комплекса и събуждат възхищението на посетителите. След цар Борис, манастирът продължава да бъде под финансовата грижа на българския цар Симеон. Първоначалното име на манастира е било „Свети Архангел Михаил”.

Наум е изпратен да проповядва в Охрид през 893 г. и поема управлението на Книжовната школа от Климент, който трябва да изпълнява длъжността епископ. Седем години работи в манастира Наум и след смъртта му църковната обител носи неговото име. Мощите му се намират в малката манастирска църква, а на един от стенописите в нея е изобразено погребението му. Вярва се, че изречените молитви пред костите на свети Наум се сбъдват. Разказват, че той е основоположник на първия приют за душевноболни хора тук, а страдащите от подобни заболявания намират облекчение. В манастирската църква има чудесни стенописи на Кирил и Методий с учениците си, а от откритата тераса на манастира се открива чудесна панорамна гледка към Охридското езеро с бреговете на Албания. На излизане от църквата посетителите хвърлят монета за късмет и винаги се връщат на това духовно място.

Статията е прочетена 211 пъти
Назад към брой 144Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2018