Над река Требишнице, на пет километра от Требине се намира манастирът Твърдош, който е посветен на Успение на пресвета Богородица. Според народните предания, описани в Твърдошкия Поменик /12 в./, манастирът е построен през 4-ти век от православни, приели християнството с подкрепата на император Константин и майка му Елена, а обновлението на манастира е станало през 1282 – 1321 г. по време на крал Милутин. Новата църква е издигната върху темелите на трикорабната църква от 4-ти век и руините й, открити от археолозите могат да се видят през стъкления под на храма.
Първи писмени свидетелства за манастира Твърдош откриваме в Окмоникс /1509 г./, като книгата е преписана от Марко Требинец по поръчка на епископ Висарион.
За манастира се споменава в Дубровнишкия архив с документи от 1501 и 1510 г., а през периода 1562-1577 г. йеромонах Симеон е преписал църковните книги и подарил на обителта Четвероевангелие, обковано със сребро. Фреските в манастира Твърдош са от 1517 г. и са изографисани от дубровнишкия живописец Вице Ловров. През 16-17 в. в Твърдош са живели Херцеговските митрополити.
През 17-ти век манастирът Твърдош е бил много богат. Херцеговският митрополит Силвестър подарява на манастира един Законник /1615 г./, сребърен кивот и обновява облика на храма с три големи купола. Хилендарският игумен Иларион е подарил на манастира книгата „Лествица”. Сред ценните реликви е и сребърен кръст. През 1630-1635 г. в в манастира Твърдош се замонашва Стоян Йованович с монашеско име Василий. Това е Свети Василий Твърдошки и Острошки Чудотворец – един от най-почитаните сръбски светци, който през 1638 г. става Требински епископ. Херцеговският княз Лука Владиславович дарява епископ Василий с Летопис за Йован Зонар.
Житието на Василий Острошки е изпълнено с перипетии – бил е монах в Русия и Света гора, 15 години е живял отшелнически в пещера и от там управлявал епархията си, скрит от турските поробители, които отвеждали пленници в робство, опожарявали села, плячкосвали и унищожавали църкви и манастири. Населението търсело помощта му и той му давал утеха чрез молитви и съвети. Преживявал сред беди, страдания, заплахи и гонения, но останал със своето паство. Починал през 1671 г. , а тялото му останало нетленно 7 години след погребението и мощите му били благоухаещи. Положили ги в кивот в храма, където се намират до днес. Пред кивота с мощите се четат молитви за здраве и изцеление, а чудесата продължават да се случват – утеха и лечение получавали болни от епилепсия и менингит.
Манастирът тежко пострадал от турските набези и няколко пъти е бил разрушаван. Монасите взели дейно участие в борбите против турското робство и по възстановяването на манастира. Успели да спасят скъпоценностите на манастира Твърдош / царските двери, икони, ръкописни книги, требинският кивот, плащеницата и др./, като ги пренесли в манастира Савина.
Днес обновеният манастир „Твърдош” се намира сред лозови масиви и има собствена винарна с най-хубавото вино в областта.
В манастира може да се видят още мощи на неизвестен светец – ръката е донесена в Твърдош от Елена Анжуска, майка на крал Милутин /12-13 в./, мощи на мъченика св.Превлак и дуо мощи на св.Йосиф от Великия Метеор /Гърция/.
Манастирът „Твърдош” днес представлява духовен център на древната Светосавска епархия Хумске.
