Улица „6 септември“ – малка, но с голяма история в брой 143

Улица „6 септември“ – малка, но с голяма история
Категория: История

Улица „6 септември” в столицата е наименувана в чест на едно от най-значителните събития в новата българска история. На тази дата през 1885 г. в Пловдив е обявено Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Улицата получава своето име през 1892 г., а преди това – от 1883 до 1892 г. се нарича „Княжеска”, поради обстоятелството, че на нея за известно време (1880-1882) е живял княз Александър Батенберг. В миналото тя е включвала и днешната ул. „Париж”, която се отделя и получава сегашното си име през 1907 г., когато градските власти на София и Париж вземат решения за разменено наименование на улици в двете столици.

С ул. „6 септември” са свързани сгради, събития и известни личности от миналото на града, а по нейното протежение са запазени стилни постройки, обявени за архитектурни паметници на културата. За съжаление забележителности като затвора „Черната джамия” и първия дворец на княз Александър I остават запечатани само в старите снимки и спомените на съвременниците им. На улицата са живели редица изтъкнати българи от близкото минало – министри, общественици, известни лекари от първата половина на миналия век.

В началото на улицата – ъгъла с бул. „Цар Освободител”, е била една от първите частни клиники с родилен дом на д-р Методи Славчев. А до нея, на ул. „6 септември” № 3, през 1929 г. е изградена жилищна кооперация, коя­то е една от малкото представители на този тип строи­телство в столицата. Със своите седем етажа, от които последните два мансардни, обединени под един стръмен покрив и мецанин, тя се смята за един от най-високите столични строежи от 30-те години на миналия век.

Интересна е и сградата в съседство. Това е била къщата на Димитър Тончев, заемал министерски постове в редица български правителства през периода 1886 – 1918 г. Неголямата двуетажна сграда със симетрично оформена фасада и приятно излъчване е построена през 1897 г. от немския архитект А. Хадерер. През 60-те години на миналия век сградата е използвана като румънска легация, а днес е посолство на Египет.

В началото на миналия век на югоизточния ъгъл на пресечката на улиците „6 септември” и „Аксаков” неизвестен собственик издига двуетажна къща. През 1928 г. тя е закупена от заможния предприемач Герчо Бъчваров и преустроена в сегашния й вид. За известно време част от къщата е използвана като доходно здание. В отдавания под наем първи етаж е имало танцувален салон само за чужденци с игрален дом и рулетка, известен с името „Интерклуб”. Архитектурата на сградата е в стил модерн с използване на класически елементи. Фасадата е с богата пластична украса с образи на ангелчета, обградени с гирлянди. Откъм ул. „Аксаков” е оформен еркер, който завършва с фронтон. Срязаната ъглова част на къщата има балкони на два от етажите и завършва също най-отгоре с фронтон. Днес на партерния етаж се помещава Унгарският културен център. Можем да кажем, че на ул. „6 септември” има значително унгарско присъствие – в началото се намира Унгарският културен център, а в края й – посолството на Република Унгария. Неслучайно повечето стари софиянци я наричат Унгарската.

Двайсетте години на миналия век са времето, когато започва усилено строителство на кооперативни жилищни сгради. През 1928 г. е завършена една такава на ъгъла с улиците „Славянска” и „6 септември”, изградена по проект на арх. Георги Овчаров. Тя се откроява с архитектурно-художествените си качества. Над южния вход откъм ул. „Славянска” върху издадена напред бетонна конзола е поставена фигурата на лъвче с щит – експресио­нистична скулптура с гротесков характер. Много софиянци наричат кооперацията къщата с лъвчето.

Сградата на ъгъла на улица „6 септември” и „Ген. Гурко” е една от най-ранните и най-мащабните, издигнати на тази улица. Строена е през 1890 г. от един от най-известните български архитекти Никола Лазаров в модерния за тогава стил нео­класицизъм. Използвана е за Министерски съвет в края на ХIХ и началото на ХХ век.

На улица „6 септември” се е намирала и къщата на генерал Паренсов – първият вое­нен министър на България след Освобождението. Когато пристига в София през 1879 г., руският генерал, поради липса на удобно жилище, си построява неголяма едноетажна къща. Интересното е, че след като напуска България през 1880 г., къщата му е откупена не от кого да е, а от княз Александър Батенберг и приспособена за негово жилище, като се изгражда още една двуетажна постройка. Тук са се провеждали и заседанията на тогавашния Министерски съвет. В т.нар. малък дворец князът пребивава около две години, до 1882 г., когато е завършено преустройството на бившия турски конак в дворец. А освободеният малък дворец е предоставен за жилище на дворцовия маршал барон Ризедел. След абдикирането на княз Александър Батенберг сградата е откупена от държавата, а днес на нейно място е Министерството на вътрешните работи.

Интересен факт е, че на мястото на днешната градинка пред църквата „Свети Седмочисленици”, където още през ХVI век се е намирала Черната джамия, изградена през 1528 г., в края на ХIХ век е имало затвор, носещ същото име.

А днес срещу градинката се намира едно от първите училища в София, строени след Освобождението. Историята на днешното 6-о основно училище „Граф Игнатиев” ни връща към края на ХIХ век, когато през 1879 г. се открива третокласно мъжко училище, където през 1912 г. започва строежът на нова училищна сграда по проект на още едно от най-известните имена в родната архитектура арх. Фингов. Училището е завършено през 1915 г., като главната фасада е решена с три ризалита, а входът – с колонада. Училищната сграда е засегната от бомбардировките през 1944 г., за да се реставрира и разшири отново през 1950 г.

Запазените сгради са историческите свидетелства за тези, които вече ги няма. Личните истории, съчетанието на старата и новата архитектура създават специфичния колорит и очарованието, което днес притежава тази малка, но с богата история централна софийска улица.

Източник:  vestnikstroitel.bg/archive/

Статията е прочетена 255 пъти
Назад към брой 143Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2018