Кого ужасява 9 септември 1944?! в брой 143

Кого ужасява 9 септември 1944?!
Категория: История

Тази дата винаги ще зове за бдителност срещу фашизма, който съвсем не е отишъл в историята

„9 септември 1944 г. е ужасна дата в историята на Европа” -  това знаят децата от учебниците си по “История и цивилизация”, одобрени със заповед на министъра и са за задължителна подготовка. В тези учебници мъдри автори са написали, че на 9 септември 1944 г. неколцина офицери, звенари и тем подобни, извършили държавен преврат и смъкнали законното правителство на царство България. Комунистите се възползвали от суматохата, заграбили властта и наложили за цели 45 години кървавия, насилствения, разбойническия и пр., и пр. комунизъм. Едва след 1989 г. благодарение на безкористната американска помощ България отново стъпва в правия път.

Но че 9 септември 1944 г. е ужасна дата и за Европа - за това не се бяха досетили и най-стимулираните от Джордж Сорос български историци.

Какво всъщност стана в България на 9 септември 1944 г.?

Като оставяме настрана иронията, ще назовем няколко безспорни неща, които се случиха в България на тази дата.

Най-важното от тях е: с решаващата помощ на Съветската армия на 9 септември 1944 г. се увенча с победа борбата срещу фашисткото господство в България - така, както две седмици преди това с решаващата помощ на англо-американските армии се увенча с победа борбата срещу фашисткото господство във Франция. Ще отрече ли някой, че за народите на Франция, на България, а и на другите европейски страни победата над хитлерофашизма беше радостно, а не ужасно събитие?

На 9 септември 1944 г. България се сдоби с антифашистко, отечественофронтовско правителство. В него имаше четирима комунисти. Този факт можеше ли да ужаси Европа? Не. През същата тази 1944 г. и в няколко други европейски страни, прогонили хитлеристките окупатори, са формирани правителства с участието на комунисти. И в създаденото от Де Гол през юни 1944 г. задгранично правителство на Франция, а и в следващите две френски правителства имаше комунисти. Това нито ужаси, нито учуди някого, защото и във Франция, както и в България, комунистите бяха гръбнакът на Съпротивата и след победата заслужено получиха най-много гласове от избирателите.

Друг безспорен факт е, че 9 септември направи възможен Народният съд за фашистките престъпници. Към съдебна отговорност в България бяха привлечени 21 024 души. Повече от половината от тях бяха оправдани, а 2730 подсъдими бяха осъдени на смърт. Но и това не можеше да ужаси Европа, защото подобни процеси с много повече подсъдими и по-голям брой смъртни присъди имаше в много страни, в това число и във Франция.

«От 1944 до 1951 г. официалните съдилища във Франция издали 6763 смъртни присъди за предателство и свързаните с него провинения», се казва в книгата «История на Европа след Втората световна война» от признатия авторитет в историческата наука Тони Джуд. През 2010 г. този негов капитален труд излезе и на български като съвместно издание на «Сиела» и Соросовия институт «Отворено общество» - гаранция, че в книгата не може да има нито грам «комунистическа пропаганда». Напротив.

Джуд пише още: «В Норвегия, държава с едва 3 милиона население, пред съда били изправени всичките 55 хиляди членове на основната организация на пронацистките колаборационисти, заедно с още 40 000 души... В Нидерландия били разследвани 200 хиляди души, от които почти половината били хвърлени в затвора.»

Присъдите, произнесени от Народния съд в България, сравнени с присъдите на европейските съдилища, няма как да ужасят Европа. Но може би за Европа 9 септември 1944 г. е ужасна дата, защото развърза в България демона на отмъщението? Факт е, че в България в дните след 9 септември 1944 г. без съд са убити много хора. Възмездие са получили жестоки фашистки палачи, но са убити и хора без доказана вина. Ала тук отново се налага съпоставка със случилото се в Европа. Разгръщаме книгата на Джуд. Четем:

«В интервала между отстъплението на германските войски и установяването на ефективен контрол от страна на Съюзническото управление масовите фрустрации и личните вендети довели до кървав цикъл на отмъщение. Във Франция близо 10 000 души били убити в хода на «извънсъдебното» правораздаване... Същото настроение се усещало в Италия, където наказателните акции и неофициалното отмъщение довели до близо 15 000 жертви през последните месеци на войната, като броят им продължил да нараства спорадично поне още три години.»

На тази тема Джуд е посветил в книгата си цяла глава, озаглавена «Възмездие». За мото е сложил следната сентенция на Симон дьо Бовоар: «Отмъщението е безсмислено, но някои хора нямаха място в света, който искахме да построим.»

Като показателна подробност ще цитирам и още нещо, написано от Джуд: «Възмездието не отминало и немалко жени, които «обслужвали» окупаторите. Те си спечелили циничното определение «хоризонтални колаборационистки». В дните след победата някои от тях били поливани с катран и овалвани в пера. Други били събличани и обръсвани по площадите на Франция - често в деня на местното освобождение или непосредствено след него.»

В деня на българското освобождение - 9 септември 1944 г., чак дотам не се е стигало. Впрочем за съдебното и извънсъдебно възмездие в България Джуд не привежда данни, макар че прави това за десетина европейски страни. Може би данните за България не са го впечатлили особено.

От казаното дотук следва, че нито законното, нито незаконното възмездие, въздадено на фашистките престъпници в България, не е в състояние да оправдае определението на 9 септември 1944 г. като дата, която може да ужаси Европа.

Коя Европа се ужасява от българския 9 септември 1944 г.?

Европа е разнолика. Европа на обикновените хора не може да се ужаси от тази дата.

Как така се получи, че социалистическа България, успяла да заеме място сред развитите страни, само след две десетилетия „преход“, започнал след 1989 г., изпадна до положението на най-бедната държава в Европейския съюз? Има ли виновни за това? Кои са те?

Как цветущи градини и полета се превърнаха в пущинаци, а китни села - в мъртвило?

Как така се получи, че от крупен износител на плодове и зеленчуци България се превърна във вносител на тъпкани с нитрати и пестициди, а нерядко и генномодифицирани продукти?

Как в България се пръкнаха най-едрите земевладелци в Европа с по милион(!) декари земя?

Как модерни заводи, предприятия и пр. държавни имоти след разбойническа приватизация донесоха в държавната хазна жалки проценти от реалната си стойност? Облажилите се от този невиждан грабеж не са ли известни?

Кой разоръжи, обезкръви и разгроми без война Българската народна армия?

Кой ликвидира четири жизнеспособни блокове на АЕЦ «Козлодуй»?

Кой осуети превръщането на България в енергиен и енергоразпределителен център и се хвалеше за този свой херостратовски подвиг?

Кой осъди на нищета два милиона български пенсионери?

Кой превърна България в непривлекателна държава за над два милиона нейни граждани, повечето от които в цветуща възраст?

Кой разнебити българското здравеопазване, българското образование, българската наука, българската култура?

Могат безпогрешно да се назоват десетки имена. Никой няма да бъде побутнат с пръст. Защото България е превърната в държава с мафиотска демокрация; държава, в която корупцията цъфти и връзва. «В България няма сфера, която да не е поразена от корупция. Прокуратурата и съдът не са изключение» - тази вледеняваща констатация направи през декември 2012 г. новоизбраният главен прокурор на България Сотир Цацаров. Ако сложи ръка на сърцето си, той би трябвало да я повтори и сега. И да признае, че докато ГЕРБ е на власт, ще бъде провален всеки проектозакон, който може да доведе до успех в борбата срещу корупцията.

При тази нерадостна действителност в България датата 9 септември 1944 г. и днес не губи своята историческа стойност. Тя и занапред ще ужасява едни, но ще вдъхновява други. Ще зове за бдителност срещу фашизма, който съвсем не е отишъл в историята. И ще бъде символ на неосъществения, но осъществим идеал за по-човечен свят.

Статията е прочетена 784 пъти
Назад към брой 143Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2018