Съединението – напред към националния идеал в брой 143

Съединението – напред към националния идеал
Категория: История

На 6-и септември България празнува обединяването на Княжество България и Източна Румелия. То се случва през есента на 1885 г. и е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).

Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885, подкрепен от българския княз Александър I. 6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на България! Изстрадалият ни народ отхвърли една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г. Берлинският диктат осакати извоюваната с толкова кръв и страдание свобода. Този абсурден и престъпен международен акт стана причина за всички катаклизми на Балканите.

Сръбско-българската война, въстанията в Македония и Одринска Тракия, войните през 1912 и 1913 г., въвличането на балканските държави едни срещу други в Първата световна война маркират само големите конфликти, в чиято основа са решенията на Берлинския конгрес да разпокъса един народ с хилядолетна история и култура.

Съединението бе в началото на други последвали исторически събития, като Илинденско-Преображенското въстание, обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. и Балканската война от 1912-1913 г. Всички тези събития бяха насочени към обединението на българите, към тяхното присъединяване към майка България.

Съединението даде урок на великите сили, на държавите, които със своето влияние, със своята военна и икономическа мощ определят хода на историческото развитие. И този урок се състои в това, че колкото и да са силни тези велики сили, те трябва да се съобразяват с малките народи, които искат своята свобода, независимост и обединение.

Защото Берлинският договор с решенията си предопредели такова развитие в нашия регион, което създаваше конфликти и се пораждаха войни. Вследствие на неговите политически неадекватни решения беше разединена България, а в нашия регион последваха три войни – Сръбско-Българската от 1885, Балканската и Междусъюзническата война от 1913 г.

Уроците на Съединението са актуални и днес. Съединението стана, защото българският народ го искаше, защото българският народ наложи на политиците да работят за това Съединение.

И неслучайно Вазов казва, че Съединението е една от най-лесните революции, защото то беше победило вече в душите на хората. Един от големите уроци на Съединението е, че политиците и държавниците по онова време бяха на висотата на своя народ. Но неоспоримото им достойнство беше в това, че пренебрегнаха личните си вражди и разногласия в името на важната национална цел – обединението на България, съединението на двете разпокъсани части.

 

Марашката чета

Марашката чета - формирана на 5 срещу 6 септември 1885 г. в квартал Мараша в Пловдив, състояла се от 70-100 души, командвана от Тодор Гатев - член на Българския таен революционен комитет, Пловдив 1885 г. Оригинално надписана: “Членовете на централния комитет и други дейци за Съединението” - дейци от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), координирал подготовката на Съединението. Седнали, отляво надясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков-Чардафон, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, Стоян Празов. 2-ри ред седнали, отляво надясно: Иван Стоянович-Аджелето и поп Ангел Чолаков. Прави, отляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, майор Коста Паница, Спас Турчев. Пловдив, Източна Румелия, лято 1885 г.

Статията е прочетена 277 пъти
Назад към брой 143Назад

вестник Квантов преход 2011 - 2018