Името на Вълчан войвода трайно присъства в народните предания, хайдушките песни и иманярския фолклор. Спомене ли се Странджа планина, веднага възникват асоциации със съкровищата на войводата, скрити в местните пещери. Митологизираната му фигура се свързва с подземни царства, изоставени пещери със златни залежи, лабиринти и подводни тунели пълни със скъпоценности и дори „жива вода”. В песенния фолклор той е защитник, спасител, закрилник на бедните и угнетените по време на турското робство. Вълчан е страшен хайдутин, който отмъщава на злосторниците, морски разбойник и народен герой.
В книгата си „Превъплъщенията на вълка-пазител” Драгомир Петров оспорва „историческото алиби” на Вълчан войвода, поради оскъдните исторически сведения. Авторът поставя под съмнение съществуването на героя, като твърди, че по време на турското робство на много места е имало хайдути с името Вълчан, както и други, които се представяли с това име за да открият съкровищата. Посочени са редица отъждествявания на Вълчан войвода с дявол, с тракийския цар Орфей, с Язон и други митични същества, както и редица несъответствия на лица, възпети в народните песни и предания.
Според изследванията на проф.Тодор Балкански и странджанските краеведи Георги Попаянов, Горо Горов, Петко Росен, Попстаматов, Иван Бубалов и други, Вълчан войвода е реално съществувала личност. Тези автори посочват като родно място на войводата Малкотърновски или Лозенградски села, които днес не съществуват или са в границите на Турция, но със сигурност това е в Странджа /днес по-голямата част от планината е в Република Турция/.
Лозенград е основан от българи, които са били изселени от родните си места и насилствено изгонени от турците. Градът е бил известен в миналото като град с четиридесет църкви. Близо до Лозенград /днес Къркларели, Република Турция/ се намира пещерата Дупница в планината Странджа, от която извира река Резовска /горното й течение е границата между България и Турция/. Пещерата Дупница е едно от любимите места на Вълчан войвода и присъства във всички иманярски карти. Тя е една от най-дългите пещерни системи в Европа /3200 м/ с три входа, като първият километър е под река Резовска. Вторият вход е суха пещера с с два отделни входа, а третият вход е пещерата Къз. Теренът в пещерата е стръмен, а залата със скулптурите, изваяни от природата /сватбата, царя и царицата и др./ оставя без дъх посетителите. От пещерата, покрай реката и манастира, хайдутите на Вълчан войвода лесно се спускали до тракийското поле и стигали чак до Мраморно море.
От странджанския песенен фолклор добиваме представа за навиците на Вълчан войвода /”...всички турци да хванем, парите да им вземем, че да ги раздадем на нашите братя българи...”/, за неговото либе Лилянка, сестрата на Стоян, на която изпраща три наниза алтъни, според народната песен и за местата, които посещава - конкретни механи в Цариград.
Други любими места на войводата са били пещерите край Маслен нос и край Карамлъка /изворите край Младежко / в Странджа, където Вълчан е събирал дружината си, която наброявала от 20 до 100 души в различни периоди, дори в нея пребивавала за известно време и негова племенница, според сведения, събрани от Иван Бубалов. Авторът е посочил свидетелства за родословието на Вълчан войвода, за неговата биография и личност.
През 18-19 век планината Странджа е дом на хайдушките дружини, които воювали за свобода и независимост. В нея се подвизавали хайдутите на Индже, Вълчан, Добри, Кара Кольо. Според изследователите, Вълчан е син на Стойчо Вълчанов от с.Копан, бил е около тридесетгодишен, когато след скарване с високопоставен турчин го убил и избягал в гората да събере дружина. С около 80 души контролирал пътищата из Странджа, Черноморското крайбрежие и реките Ропотамо, Велека и Реавая, откъдето преминавали турските кервани. Многократно потеря го е търсила, но пещерите са го спасявали. Давал е много пари за построяването на църкви, манастири и училища. По сведения от оригинал на Б.Нейков, Вълчан войвода и Индже войвода са подготвили т.нар.”Странджанска буна” при нападението на караевренския спахия Юмер в Малкотърновско. Това се случило през 1804-1805 г., когато съгласно таен заговор на българите, Вълчан е действал като сподвижник на Индже за провъзгласяването на независимост в Хасекията и Равногорието. След неуспеха на бунта, Индже отмъщавал и ограбвал наред, Вълчан войвода се преместил към Стара планина, а турците опожарили Караеврен.
Безчет легенди има за съкровищата на Вълчан войвода, скрити в пещерите на Странджа, които са обект на иманярски набези. Според някои, Вълчан възнамерявал да ги предложи на руския цар за освобождаването на България от турско робство и дори му изпратил пратеник, който обаче не се върнал. Според други, самият Вълчан е тръгнал да прави предложение на руския цар и следите му се изгубват в Румъния. Някои изследователи посочват, че сестрата на Вълчан войвода е била омъжена в Молдова и е възможно да е останал там до края на живота си. Други твърдят, че войводата се е завърнал в Лозенградско, доживял дълбока старост и е починал през 1876 г.
Въпросът: Къде е гроба на Вълчан войвода? – не е изяснен до днес, но в края на книгата си Иван Бубалов е препечатил снимка от вестник „Зора”, на която е фотографиран паметник с надпис: „Паметникът на Вълчан войвода в село Табалси, Болградски район, Молдова”.
А паметник в Странджа над любимата си река си е направил самият войвода – „Вълчанов мост” над река Резвая.
